7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 885 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца АПС Б. унд Щ. Г., В., А., чрез процесуален представител адв. С. Р. Т. срещу решение № 282 от 30.05.2010г. по т. дело № 80/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение № 33 от 23.11.2009г. по т. дело № 247/2009г. на Видински окръжен съд е отхвърлен предявеният от АПС Б. унд Щ. Г., [населено място], А. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на 43 027,60 лв. по споразумение между страните от 18.09.2008г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4 013,66 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 27.09.2008г. до 13.05.2009г. и ище;ът е осъден да заплати на ответника сумата 940,82 лв. – разноски по съдебното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Когато е налице споразумение за встъпване в дълг между кредитора и третото лице по реда на чл. 101 ЗЗД и третото лице не оспорва, че се е задължило по споразумението, но оспорва действителността на задължението, в което се е съгласило да встъпи, как се разпределя доказателствената тежест съобразно чл. 154 ГПК; кредиторът ли следва да докаже действителността на задължението или третото лице следва да докаже фактите, от които произтичат неговите възражения срещу действителността на задължението на първоначалния длъжник;
2/ Когато въззивният съд е установил, че не е възникнало задължение, в което третото лице да може да встъпи, и същевременно е налице споразумение за встъпване в дълг между кредитора и третото лице, следва ли въззивният съд да прогласи с решението си нищожността на споразумението за встъпване в дълг;
3/ Когато едно физическо лице е законен представител едновременно на две търговски дружества, едното от които длъжник по договор за извършване на счетоводни услуги, а другото – трето лице, което се задължава да встъпи в задължението на първоначалния длъжник, обстоятелството, че същото физическо лице е подписало споразумение за встъпване в дълг от името на третото лице, следва ли да се приеме за признание на действителността на задължението на първоначалния длъжник и за обстоятелство, което не се нуждае от доказване.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. Е. А. оспорва касационната жалба и релевира възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че вторият, посочен от касатора процесуалноправен въпрос не е обусловил правните изводи на съда, доколкото същият се е произнесъл в мотивите си по действителността на договора за встъпване в дълг, за да направи извод за неоснователност на исковете. Третият въпрос също не е обусловил изводите на съдебния състав, защото само ответникът се е представлявал от Б. Д., а третото лице „Б. СЕЕ” Г. – от Д. Форер и този факт не е бил спорен. Излага доводи за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не сочи наличие на изменение в обществените условия, липсва непълнота в закона, а натрупаната съдебна практика по въпросите за доказателствената тежест е непротиворечива.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че на 18.09.2008г. във В., А. между ищеца и ответника, представляван от неговия едноличен собственик и изпълнителен директор Б. Д. е сключено споразумение, с което ответното дружество е поело задължението да заплати от името на „Б. СЕЕ” Г. сумата 22 000 евро на ищеца в определен срок, срещу което ищецът ще издаде кредитни известия за всички чакащи фактури на „Б. СЕЕ” Г. и една крайна фактура на стойност 22 000 евро, а с извършване на това плащане всички съществуващи задължения на на „Б. СЕЕ” Г. към ищеца ще се считат покрити.
Във връзка с възражението на ответника за неоснователност на иска поради това, че със споразумението е поето задължение от името на трето лице, а поемането на задължение от трето лице изключва настъпването на правни последици за сметка на действащия от чуждо име, решаващият съдебен състав е извършил тълкуване на израза „да заплати от името на „Б. СЕЕ” Г.”. Тълкувайки този израз систематично, в контекста на останалите изявления на страните в съответствие с чл. 20 ЗЗД, и отчитайки, че при направено двусмислено изявление от едната страна /в случая от ответника/ тълкуването следва да се направи в полза на насрещната страна, въззивната инстанция е стигнала до извода, че със споразумението ответникът е встъпил в дълга на длъжника „Б. СЕЕ” Г..
Възражението на ответника за опорочаване на споразумението поради липса на индивидуализация на дълга е прието за неоснователно, като в тази насока са изложени съображения, че удостоверявайки с подписа си съгласие за встъпване в дълг на длъжника, на ответника са известни претендираните от ищеца – кредитор задължения досежно техния размер и основанието им.
Възражението за нищожност на споразумението поради липса на основание за задължаване, тъй като между страните по него не са съществували никакви правоотношения, както и не са съществували правоотношения между ответника и „Б. СЕЕ” Г., е прието за неоснователно поради това, че встъпването в дълг е абстрактна сделка, не е свързано с вътрешните правоотношения между длъжника и третото лице и в този смисъл причината за поемането на дълга е ирелевантна за действителността на договора с кредитора.
Относно възражението на ответника за нищожност на споразумението поради невъзможен предмет, тъй като не е съществувало вземане на ищеца към „Б. СЕЕ” Г., което да бъде поето, е направен извод, че след като не е доказано съществуването на задължение на длъжника „Б. СЕЕ” Г. към ищеца, то липсата на предмет на договора за встъпване в дълг обуславя неговата недействителност, а следователно и неоснователност на предявения иск спрямо ответника [фирма]. За да стигне до този извод, въззивният съд е приел, че въпреки възражението на ответната страна, ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си, че в полза на ответника са извършени счетоводни услуги по офертата и същите са приети от възложителя, нито е представил доказателства, че едностранно изготвените документи /хонорарни известия и фактури/ са достигнали до знанието на ответника и дали ответникът е приел за извършени описаните от ищеца счетоводни услуги. Във връзка с представените оферта от 30.10.2007г. и пълномощно от 07.11.2007г., оспорването на авторството и откритото производство по оспорване автентичността на тези доказателства, въззивната инстанция, като е съобразила разпределената между страните доказателствена тежест, е констатирала, че ищецът не е представил никакви доказателства в съответствие с чл. 194, ал. 1 ГПК, установяващи авторството на документите.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора процесуалноправин въпроси са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на спора, но не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито данни в случая липсват.
По въпроса за разпределяне на доказателствената тежест между страните, включително и при оспорване истинността в двата й варианта /автентичност и вярност/ на представените писмени доказателства, е създадена непротиворечива практика на ВС и ВКС, която не се налага да бъде променяна и която е спазена от въззивната инстанция при постановяване на обжалвания съдебен акт. В исковото производство всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни последици. Разпределянето на доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, твърдените факти и обстоятелства и релевираните от страните възражения. По иска за присъждане на определено вземане, предявен срещу третото лице, което е поело дълга на длъжника, ищецът следва да докаже: 1/ основанието, от което произтича вземането между ищеца и длъжника, в чийто дълг ответникът е встъпил/; 2/ наличието на изискуемо вземане, непогасено задължение; 3/ договор за поемане на дълг, сключен между кредитора и третото лице, присъединило се към дълга, или договор за поемане на дълг, сключен между длъжника и третото лице. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил поетия дълг, ако няма други правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения. При направено възражение за нищожност на договора за встъпване в дълг /в случая споразумението/ поради невъзможен предмет, тъй като не е съществувало вземане на ищеца към третото лице, което да бъде поето, доказателствената тежест за наличието на изискуемо вземане е върху ищцовата страна. Ответникът – поемател на дълга има право да противопостави на кредитора възраженията, които има длъжникът, произтичащи от прехвърленото правоотношение, с изключение на личните възражения на длъжника и на възраженията, които произтичат от вътрешните отношения между ответника и длъжника.
При оспорване автентичността на частни документи, каквито са представените оферта и пълномощно, следва да се прави разлика между оспорване истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, и на частен документ, който носи подписа на оспорващата го страна. В първия случай тежестта за доказване истинността пада върху страната, която е представила документа, а във втория – тежестта за доказване неистинността е върху оспорващата документа страна. Въззивният съд в съответствие с посочената трайноустановена съдебна практика е разпределил доказателствената тежест между страните. Евентуалните пропуски на страната за представяне на доказателства не могат да бъдат отстранени по пътя на касационното обжалване и да обосноват наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият въпрос „когато въззивният съд е установил, че не е възникнало задължение, в което третото лице да може да встъпи, и същевременно е налице споразумение за встъпване в дълг между кредитора и третото лице, следва ли въззивният съд да прогласи с решението си нищожността на споразумението за встъпване в дълг” е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, според която нищожността на един договор може да бъде прогласена изрично в диспозитива на съдебното решение при предявен иск /главен, насрещен или инцидентен установителен/ или установена в мотивите на решението, когато ответникът е релевирал възражение за нищожност. В настоящия случай от страна на ответника е инвокирано възражение за нищожност на споразумението на различни основания, не е предявен отделен иск, поради което като се е произнесъл по въпроса за нищожността на споразумението в мотивите на решението и не е постановил нарочен диспозитив, въззивният съд е процедирал съобразно закона и гореизложената съдебна практика.
По отношение на третия въпрос, посочен от касатора, не се налага допускане на касационно обжалване на решението. Признанието на едно обстоятелство от страната следва да се преценява от съда заедно с всички представени по делото доказателства, които съдът е длъжен да обсъди в тяхната взаимовръзка. Признаването на обстоятелството за ненуждаещо се от доказаване се извършва от съда на базата на изрични признания на страната по конкретните факти и обстоятелства, каквито в случая не са направени от ответника. Не се нуждаят от доказване фактите, за които страните не спорят, както и предвидените в чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК, какъвто не е настоящия случай.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282 от 30.05.2010г. по т. дело № 80/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.