О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 13.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….…………………..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2955 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 12111 от 28.VІ.2018 г. на „Изамет`1991” ООД-София, подадена против определение № 1653 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 29.V.2018 г., постановено по ч. т. дело № 1783/2018 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на същия търговец срещу първоинстанционното определение № 62/29.І.2018 г. на Кюстендилския ОС по т. д. № 62/2018 г.: за връщане на подадената от Я. И. З., „в качеството му на съдружник и управител” на дружеството настоящ частен касатор, искова молба, с която той е предявил в обективно съединение искове с правно основание по чл. 74 ТЗ против ответното „Изамет`05” ЕООД-гр. Дупница, както и за цялостно прекратяване на производството по делото, образувано по тези конститутивни искови претенции между търговци, явяващи се свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ.
Оплакванията на частния касатор „Изамет`1991” ООД са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от съдържанието на частната касационна жалба, подателят й „Изамет`1991” ООД-София обосновава приложно поле на касационния контрол както с „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение, така и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт САС се е произнесъл по следните три правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „При опосредена собственост в търговско дружество (едно дружество притежава целия капитал на друго търговско д-во), достатъчно ли е само волеизявлението на управителя на дружеството принципал по смисъла на чл. 65, ал. 3 ТЗ при решаването и съответно вземането на решения от съществено значение за дъщерното дружество и във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 6 ТЗ?”;
2./ „В случай на няколко висящи регистърни (охранителни) производства и повдигнатите на тяхна основа искови и допълнителни производства, следва ли да се приеме за безспорно установено обстоятелство от по-късно развилото се охранително производство при положение, че предходните охранителни производства и развитите на тяхна основа искови производства са висящи и нерешени от съда?”;
3./ „В случаи на спорове между съдружници, които са и управители на едно или повече свързани помежду си търговски дружества и при положение, че представителството не се осъществява колективно, а заедно и поотделно, следва ли съдът да приложи принципа на служебното начало, вкл. и чрез назначаването на особен представител на страната, тогава, когато е явно изразена колизия на интереси между съдружниците (управителите)?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Изамет`05” ЕООД-гр. Дупница писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на релевираните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, претендирайки за неговото потвърждаване. Инвокиран е довод, че нито един от трите, формулирани от частния касатор правни въпроса, няма качеството на такъв, който да е обусловил правната воля на съда при произнасянето му с обжалвания акт, т.е. „не е налице основната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на „Изамет`1991” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да остави без уважение въззивната жалба на „Изамет`1991” ООД-София и така да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл. 130 ГПК, съставът на САС е съобразил преди всичко създадената константна съдебна практика, според която конститутивният иск по чл. 74 ТЗ е предоставен на съдружник или акционер в търговско дружество, ако взетите от общото му събрание решения противоречат на императивни разпоредби на закона или на учредителния договор /съответно Устав/ на дружеството и това качество следва да е било налице към момента на провеждане на онова заседание на общото събрание, взело оспорваните по този исков ред решения. При надлежно установеното от справка в търговския регистър, че като управители на ищцовото Изамет`1991” ООД-София са били вписани лицата И. Г. З. и Я. И. З., представляващи този търговец „заедно и поотделно”, въззивната инстанция е могла да заключи, че всеки един от тях, като органен представител на принципала в ответното „Изомет`05” ЕООД-гр Дупница, е имал право самостоятелно да решава въпросите от компетентността на общото събрание (за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма). Решаващият извод на САС за недопустимостта на обективно кумулативно съединените искове с правно основание по чл. 74 ТЗ в процесния случай е бил основан върху констатацията, че нито в качеството си на съдружник, нито в това на управител на ищцовото софийско дружество принципал на ответното дупнишко ЕООД в процеса, Я. З. не би могъл да атакува решенията на търговеца едноличен собственик на капитала по отношение на дъщерното негово дружество.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и 3-те релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба въпроси са с изцяло хипотетичен характер, т.е. нито един от тях не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното определение. Ето защо, при установената липса на гласвното оснвование по чл. 20, ал. 1 ГПК за допуесдтимост на касационният контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от търговеца настоящ частен касатор допълнителна предпоставка по т. 3 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното въззивно определение не е и очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано /решаващите изводи да са изградени в грубо нарушение на правилата на формалната логика/, нито е било постановено contra legem /до степен, при която законът да е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл/ или пък extra legem /съдът да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1653 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 29.V.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 1783/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2