О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№516
гр. София, 14.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1767 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №211 от 23.01.2017г. по гр.д. № 3251/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 3147 от 18.04.2016г. по гр.д. № 4232/2006г. на Софийски градски съд. С последното е постановено [фирма] да заплати на основание чл.73, ал.1 ЗС на П. Д. Ц. и М. Д. Ц. по 16 666,50 лв. на всеки от тях, на Ц. Н. С. и М. Т. С.-К., като наследници на Т. И. С. също по 16 666,50 лв. на всяка от тях, на Р. К. С., Б. К. М. и П. Л. С. като наследници на Т. Г. С. сумата 16 666,50 лв. общо за първите двама и същата сума за третия от тях.
Касационна жалба срещу решението е подадена от ответника по иска [фирма] чрез пълномощника адв. В.. Поддържа се че решението е неправилно. Касаторът счита, че е собственик на трите сгради, които са част от имуществото на бившия хладилен завод и са придобити по реда на чл. 17а ЗППДОбП/отм./. Счита, че решението по предходен спор за собственост не съдържа диспозитив относно трите сгради. Излага съображения за недопустимост на решенията по настоящия спор поради нередовност на исковата молба. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат следните правни въпроси: 1/ допустимо ли е да се даде ход на делото по насрещна искова молба, която не отговаря на изискванията на закона – посочени са различни периоди на претенцията в обстоятелствената част и в петитума, не е посочена цена на иска, лаконично е обосновано основанието на претенцията; 2/ дружеството, което владее като собственик одържавен недвижим имот, превръща ли се в недобросъвестен владелец с влизането в сила на реституционния закон ЗВСОНИ и има ли изключения, при които не се налага оборване на презумпцията по чл. 70, ал.2 ЗС; 3/ допустимо ли е мотивите на друго решение между същите страни, които нямат сила на пресъдено нещо по предмета на спора, да заместват липсата на собствен правен анализ по предявения иск и предполага ли това отмяна на решението поради нарушение н чл. 189, ал.2 ГПК/отм./
Ответниците по жалбата са представили писмен отговор чрез пълномощника си адв. П.. В него изразяват становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по предявен от [фирма] иск по чл. 72 ЗС за заплащане на подобрения в недвижим имот и насрещен иск на ответниците по чл. 73 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 2002 – 2007г. Претенцията за подобрения е отхвърлена и решението на първата инстанция в тази част е влязло в сила. Предмет на въззивното решение и на касационно обжалване е решението по насрещния иск за заплащане на обезщетение за ползите, от които реституираните собственици са били лишени.
Между страните е постановено влязло в сила решение по гр.д. № 1095/2004г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 16.05.2006г., с което е признато за установено, че Т. И. С., Т. Г. С., П. Д. Ц. и М. Д. Ц. са собственици на имот пл.№7 в кв.7, кад.л. 293 по кад. план на С. от 1956г. с площ 3940 кв.м., който е част от имот пл. № 29 кв.5, местн. Н. “Х. Д.“ по кад. план от 1985г., с площ от 18 075 кв.м. на основание ЗВСОНИ, като [фирма] е осъдено да предаде владението върху имота на ищците. Производството по предявения по-късно от [фирма] иск за установяване собствеността върху три сгради, построени в същия имот, а именно стопанска сграда с площ 175 кв.м., метално хале тип “холандски“ с площ 400 кв.м. и метално хале тип “холандски“ с площ 450 кв.м., е прекратено като недопустимо поради преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по иска за собственост на терена.
Установено е, че за посочените постройки е издадена през 2010г. заповед на ДНСК за премахването им и през 2013г. те са премахнати доброволно.
Приети са технически експертизи за средната пазарна наемна цена на поземления имот и на трите сгради – стопанска сграда и две халета.
Съдът е приел за безспорно, че от момента на влизане в сила на реституционния закон до датата на предявяване на насрещния иск – 26.09.2007г. имотът се владее от [фирма]. Посочил е, че периодът на претенцията е непрецизно формулиран в петитума на исковата молба, но е ясно, че искът е за пет години назад от момента на предявяването му, т.е. от 26.09.2002г. до 26.09.2007г. Доводите на ответника [фирма], че е собственик на тези постройки съдът е намерил за неоснователни. Посочил е, че това са постройки, които не са трайно прикрепени, могат да се демонтират и не са самостоятелен обект на правото на собственост, а и не са установени основания за собственост, противопоставими на ищците. С оглед на това съдът е счел претенцията за основателна, тъй като за исковия период ищците действително са били лишени от възможността да ползват имота си. Размерът на обезщетението е определил въз основа на пазарната наемна цена, която би била получена за имота, като е възприел заключението на техническата експертиза от 12.10.2015г.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Не следва да се допуска касационно обжалване за проверка допустимостта на обжалваното решение с оглед наведените доводи за нередовност на насрещната искова молба. Както посочил и въззивния съд в решението си, исковият период е непрецизно формулиран – не е конкретно посочен с начална и крайна дата, но е достатъчно ясно определяем – пет години назад от датата на предявяване, поради което не затруднява защитата на ответника. Не са налице и останалите сочени нередовности – посочена е цена на иска – 100 000лв., изложени са и фактически обстоятелства за обосноваване на претенцията.
Въпросът дали с влизането в сила на реституционния закон /ЗВСОНИ/ дружеството, което владее одържавения недвижим имот като собственик, се превръща в недобросъвестен владелец не е разрешен от съда в обжалваното решение. В., такова е и твърдението на касатора – че съдът не е посочил по каква причина намира дружеството за недобросъвестен владелец. Тезата на касатора, че недобросъвестността настъпва едва с влизане в сила на решението по ревандикационния иск, не е съобразена с възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ, което се извършва по силата на закона при наличие на предвидените в него предпоставки, нито с разпоредбите на чл.71 и 73 ЗС, според които владелецът, дори да е добросъвестен, от предявяване на иска за връщане на вещта дължи обезщетение за ползите, от които е лишил собственика. В случая ревандикационният иск е предявен през 1998г., а исковият период е от 2002г., така че обезщетение за лишаване от ползите по чл. 73, ал.1 ЗС е дължимо.
Третият въпрос е: допустимо ли е мотивите на друго решение между същите страни, които нямат сила на пресъдено нещо по предмета на спора, да заместват липсата на собствен правен анализ по предявения иск и предполага ли това отмяна на решението поради нарушение чл. 189, ал.2 ГПК/отм./. Въпросът е некоректно формулиран и не кореспондира с мотивите на съда. Задаването му е израз на неразбирането на касатора, че спорът относно собствеността върху имота, включително за сглобяемите постройки в него, като евентуални пречки за реституцията, е разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде преразглеждан. Съдът в обжалваното решение се е позовал именно на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск. Не е извършил нито дописване на липсващ диспозитив, нито е придал сила на пресъдено нещо на мотивите, както счита касатора. Още повече, че същите тези въпроси за обхвата на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 108 ЗС са обсъждани и от съдебните инстанции при разглеждане на предявения от [фирма] установителен иск за собственост на трите сгради /гр.д. №19925/2007г. на СРС/, производството по който е прекратено именно поради наличие на сила на пресъдено нещо.
При горните съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Ответниците имат право да получат направените разноски за адвокатско възнаграждение. Приложени са отделни договори за правна помощ и сумите следва да се присъдят, така както са направени разходите от всеки от ответниците по жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №211 от 23.01.2017г. по гр.д. № 3251/2016г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на [фирма].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати разноски за настоящето производство както следва: на Р. К. С. и Б. К. М. сумата 300/триста/ лева общо, на П. Д. Ц. и М. Д. Ц. сумата 600/шестстотин/ лева общо, на Ц. Н. С., М. Т. С.-К. и П. Л. С. сумата 300/триста/ лева на всеки от тях.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: