5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2838/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
гр.София, 15.08.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2838/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 88/12.04.2013 год., постановено по в.т.дело № 3/2013 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 204/19.10.2012 год. по т.дело № 1266/2011 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Община-Г.О. срещу [фирма], гр.В.Т. иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизвършени инвестиции в размер на сумата 552 324,47 лева за първия и втория инвестиционен период на сключения между страните приватизационен договор от 30.05.2006 год. В останалата му необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно в противоречие с данните по делото, тълкувайки клаузите на приватизационния договор и действуващата съдебна практика, решаващият съд е направил извода за нищожност на процесната клауза за неустойка за неизвършени инвестиции, което е довело и до неоснователност на предявения иск.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по най-общо поставения материалноправен въпрос, свързан с действителността на уговорката за заплащане на неустойка за неизвършени инвестиции по приватизационен договор и критериите за обявяването й за нищожна поради противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Позовава се на цитираните в жалбата ТР № 1/15.06.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС и решения по гр.дело № 1580/1962 год., по гр.дело № 1117/1997 год., по гр.дело № 141/2004 год. на различни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК от 1952 год.
Ответникът по касационната жалба [фирма], гр.В.Т. чрез процесуалния си представител адвокат Кр.П. от В. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на сумата 552 324,47 лева за неизвършени инвестиции по чл.21 от сключения между страните договор за приватизационна продажба на общински нежилищен имот-дворно място с плувни басейни в района на „Детски свят” гр.Г.О.. Тълкувайки съдържанието на отделните клаузи на приватизационния договор по правилата на чл.20 ЗЗД в тяхната връзка и с оглед смисъла и целите на приватизационния договор съдът е направил решаващия извод за нищожност на процесната клауза поради прекомерно високата база за начисляването й – 50% върху стойността на договорените инвестиции, възлизащи общо на 2 600 000 лева. Изложени са съображения, че в случая не става въпрос за прекомерност на неустойката като абсолютна стойност, а за несправедливостта при нейното първоначално договаряне. Позовавайки се на критериите въведени с т.3 на ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС в мотивите на обжалваното решение е прието, че така договорената неустойка губи обезщетителните и обезпечителните си функции и противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава неколкократно размера на покупната цена на приватизирания обект, както и очакваните от неизпълнение на задължението евентуални вреди.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационен контрол касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на материалноправния или процесуален въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда при постановяването на обжалваното решение. В. съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
В случая, видно от съдържанието на касационната жалба, поставеният от касатора материалноправен въпрос е свързан с действителността на уговорената неустойка за неизвършени инвестиции по приватизационния договор и критериите за обявяването й за нищожна поради противоречие с добрите нрави. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно константната практика на ВКС, изводът за нищожност на клаузата за неустойка в приватизационните и търговските договори на основание чл.26, ал.1, пр.трето ЗЗД не може да има еднозначен отговор, а следва да се преценява във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В този смисъл са и указанията дадени в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, като при преценката могат да бъдат използувани някои от примерно изброените в мотивите на тълкувателното решение критерии. Неустойката следва да се приеме за нищожна когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В тази връзка въпросът за накърняване на добрите нрави следва да бъде решен при прилагане на комплексен подход, отчитащ фактори като равнопоставеност на страните, реципрочност на задълженията, вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, неоправдано висока база за начисляване, превишаваща многократно размера на основната престация /в случая покупната цена на приватизирания обект/, за да се предотврати несправедливо облагодетелствуване на една от страните и да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Такава конкретна преценка на фактите по делото е извършена от апелативния съд при постановяване на обжалваното решение, което е съобразено с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към посочените примерни критерии, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Неправилно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.32в от ЗПСПК, която в случая не намира приложение, тъй като не касае нищожността на уговорените неустойки по приватизационни договори, а забраната да бъдат намалявани поради прекомерност.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 88/12.04.2013 год., постановено по в.т.дело № 3/2013 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ