О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 18.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2485 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. И., приподписана от пълномощника му адвокат Д. В. против решение № 77 от 12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 70 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 217 от 4.12.2018 г. по гр.д. № 580/2016 г. на Районен съд-Тетевен за отхвърляне на предявените от В. П. И. против В. Н. Х., С. Л. Х., Д. Л. Х. и Р. М. Н. ревандикационни искове за признаване за установено, че В. П. И. е собственик на нива с идентификатор * с площ от 0.890 дка в землището на [населено място], м.“Г.“ и нива с идентификатор * с площ от 0.664 дка в землището на [населено място], местността „Г.“ и за предаване владението на 28.64 кв.м., попадащи в североизточната част на нива * и 36.15 дка, попадащи в южната част на нива *.
С. Л. Х. и Д. Л. Х. чрез пълномощника си адвокат С. И. и В. Н. Х. и Р. М. Н. чрез пълномощника си адвокат В. П. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който всеки от тях оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Ищецът основава исковата си претенция на Договор № 07-87/01.07.2015 г. и Договор № 07-88/01.07.2015 г., с които зазкупил от община Ябланица процесните имоти, като след като станал собственик на имотите ангажирал лицензиран инженер-геодезист, който да трасира границите, тъй като имал намерение да ги огради. При трасиране на границите се установило, че част от имотите са заети от ответниците, видно от приложената геодезическа снимка, която отразява местонахождението на оградите, като ответниците са заели от имот с идентификатор № * – 28.64 кв.м. и от имот с идентификатор № * – 36.15 кв.м. Ищецът поддържа, че процесните два имота са земеделски по своя характер и не са били заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради които по силата на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са станали общинска собственост. Сочи, че по тази причина не е възможно с оглед разпоредбата на §1 от ПРЗ на ЗИДЗС те да са придобити по давностно владение от ответниците. В отговора на исковата молба ответниците възразяват, че ищецът не е собственик на имотите, тъй като Договор № 07-87/01.07.2015 г. и Договор № 0788/01.07.2015 г. са нищожни – постановени са в противоречие на закона и определените с него ред и условия за разпореждане с имоти по реда на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Поддържат, че договорите са сключени при съществени нарушения на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Ябланица, като за имот с № * няма взето решение за извършване на продажбата му, а предмет на търга бил имот *. Сочат, че търговете са проведени при съществени процесуалните нарушения, които са довели до нищожност на Заповед № 506/29.05.2015 г. и Заповед № 507/29.05.2015 г., издадени от кмета на Община Ябланица. Оспорват като неистински договор за продажба на общински имот № 07-87/01.07.2015 г., в който е извършена поправка на ръка относно номера на поземленият имот. Твърдят, че праводателят на ищеца не е бил собственик на поземлените имоти, поради които сключените между ищеца и Общината договори не са могли да породят вещноправни последици. Сочат, че са собственици на имот в землището на [населено място] № * в м.„Г.” с площ от 0.847 дка, пета категория, при посочени граници, която собственост са придобили въз основа на Решение № 154 от 21.02.2007 г. на ОСЗГ – гр.Ябланица за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи стари реални граници. Твърдят, че осъществяват владение върху този имот повече от 50 години. При условията на евентуалност правят възражение за придобиване по давност на 28.64 от 890 идеални части от ПИ № * и на 36.15 от 664 идеални части от ПИ № *, тъй като върху посочените части осъществявала владение заедно с другите собственици повече от 50 години.
Въззивният съд е приел за установено, че е безспорно, че за имоти № * и № * не е подавано заявление за земеделска реституция, като същите са били актувани с Акт № 1644/24.03.2014 г. и Акт № 1874/17.11.2014 г. за частна общинска собственост на Община Ябланица с посочено основание „Заповед по чл.45в/7/ ППЗСПЗЗ № РД-08-120/05.12.2008 г.” като имотите са включени в картата на възстановената собственост с начин на трайно ползване „нива”.
За да отхвърли иска от една страна съдът е счел, че не всички земеделски земи, изключени от регулация по силата на ПМС № 216/1961 г. е било невъзможно да се владеят като дворни места, като се е позовал на практиката на ВКС по Решение № 145 от 16.11.2016 г. по гр.д. № 2412/2016 г., І г.о, Решение № 100 от 23.07.2010 г. по гр.д.№34236/2008 г., ІV г.о., Решение № 249 от 4.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г., І г.о., като в случая с оглед събраните гласни доказателства ответниците успешно са провели доказването на факта, че след образуване на ТКЗС през времето 1961-63 г., както имотът, който е владеел свекърът на В., така и съседните имоти са запазили селищния характер, били са заградени и не са влизали в блокове на ТКЗС. Това се подкрепя от изявлението на вещото лице, че на място е установило наличието на страни огради, като по самата ограда има дървета и храсти, а и свидетелите си спомнят,че мястото на свекъра на В. било заградено преди повече от 50 години. Счетено е, че Решение № 154 от 21.02.2007 г. на ОСЗГ – гр.Ябланица не подкрепя твърдението, че имотите в м. „Г.“ са представлявали земеделска земя, тъй като са различни хипотезите, при които някои земи са запазили селищния си характер. По тези съображения е прието, че ищецът не е установил по категоричен начин, че праводателят му община Ябланица е била собственик на процесните имоти, а съответно и че договорите от 2015 г. са произвели вещноправни последици.
Същевременно съдът е приел, че ищецът не може да се легитимира като собственик на процесните имоти въз основа на договорите от 2015 г., тъй като е опорочена административната процедура по продажбата им. По отношение на ПИ с № *, е счетено, че не се касае само до поправка на явна фактическа грешка в заповед № 418 от 4.05.2015 г. на кмета на Община Ябланица, тъй като всички материали, свързани с провеждане на процедурата по обявяване и провеждане на публичния търг с тайно наддаване /решение № 360 от 25.11.2014 г. на Общински съвет-Ябланица за съгласие за разпореждане със земеделска земя-частна общинска собственост чрез публичен търг с тайно наддаване, решение № 372 от 22.12.2014 г. на Общински съвет-Ябланица за приемане пазарната стойност на имота, заповед № 418 от 4.05.2015 г. за назначаване на комисия, която да разработи условията и критериите за провеждане на публичния търг с тайно наддаване, Протокол № 08-70/08.05.2015 г. за условията за участие в публичния търг, Заповед № 506/29.05.2015 г., с която на основание чл.44, ал.1, т.1, ал.2 ЗМСМА, чл.92 НРПУРОИ и във връзка с Протокол № 08-84/29.05.2015 г. като спечелил търга е определен ищеца/ касаят поземлен имот № *.
От друга страна във връзка с оспорванията на ответниците и при осъществяване на косвен съдебен контрол върху заповед № 506/29.05.2015 г. и заповед № 507/29.05.2015 г. /издадени в административно производство, свързано с разпоредбите на чл.19 ЗСПЗЗ, по което ответниците не са били страна/, съдът е приел, че същите са нищожни – публичният търг е проведен като до участие в него е доопуснат само ищецът, което е в нарушение на чл.80 във връзка с чл.86, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Ябланица, изискващ провеждане на търга само при допуснати до участие най-малко две лица, а и по отношение на имот № * евентуалните участници не биха могли да бъдат информирани кой имот е предмет на публичния търг. По отношение на имот № * е налице нарушение на чл.2, т.4 ЗСПЗЗ, тъй като от експертните заключения се установява, че върху част от този имот попада новопроектирана улица, която е реализирана и съществува и към момент, т.е. касае се до транспортно съоръжение за общо ползване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1) за разпределяне на доказателствената тежест и правомощията на въззивния съд при спор, по който ищецът се позовава на закупуване на имота от фонда на общината по чл.19 ЗСПЗЗ, а ответникът оспорва принадлежността и предпоставките за включване на имота към този фонд;
2) какви обстоятелства следва да установи ответникът по възражението си, че имотът не е следвало да се включва към фонда по чл.19 ЗСПЗЗ;
3) следва ли да се установи конкретно правно основание и причина, по силата на която собствеността върху един имот е запазена в реални граници и към кой момент трябва да е налице това състояние – към образуване на ТКЗС, изключване на имота от регулация или към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ;
4) какви са предпоставките за причисляване на имота към общинските имоти по чл.19 ЗСПЗЗ и към кой момент се преценяват;
5) практиката на ВКС по чл.19 ЗСПЗЗ (изобщо или формирана по реда на чл.290 ГПК) приложима ли е за всички случаи, когато се твърди, че даден имот не следва да се включва в остатъчния фонд по чл.19 ЗСПЗЗ или основанията за такова изключване следва да се преценяват за всеки случай конкретно и с оглед фактите и обстоятелствата по делото.
Въпросите са относими само към изводите на съда за липса на безспорни доказателства, че процесните имоти са били собственост на праводателя на ищеца община Ябланица на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Допускането на касационно обжалване по тези въпроси обаче не би могло да рефлектира върху изхода на спора, тъй като липсват формулирани въпроси по отношение изводите на съда за нищожност на договорите от 2015 г., поради нищожност на административните актове /заповед № 506/29.05.2015 г. и заповед № 507/29.05.2015 г./ при осъществяване на административните елементи на смесения фактически състав на придобивното основание. Тези изводи не са оспорени и в касационната жалба, в която са наведени доводи, че е спорно доколко ответниците имат правен интерес от оспорване действителността на договорите за целите имоти след като не са били участници в търга и очаквания резултат се свежда само до запазване фактическата власт върху владените от тях реални части и бланкетно се поддържа, че възраженията са неоснователни, тъй като са спазени всички изисквания на закона. От довода за липса на правен интерес за ответниците да оспорят действителността на договорите, на които ищецът основава правата си, не би могъл да бъде уточнен относим към изхода на спора правен въпрос, тъй като в правната теория и съдебната практика е прието, че ответник по ревандикационен иск има правен интерес да оспори материалноправната легитимация на ищеца довод за нищожност на придобивното му основание.
По посочените съображения поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като дори и изводите на съда по тях да са постановени в противоречия с практиката на ВКС, това не би се отразило на изхода на спора.
Касаторът следва да възстанови направените по повод касационната жалба разноски, както следва: на С. Л. Х. сумата 500 лв., представляваща заплатено възнаграждение на адвокат С. И.; на Д. Л. Х. сумата 500 лв., представляваща заплатено възнаграждение на адвокат С. И.; на В. Н. Х. сумата 500 лв., представляваща заплатено възнаграждение на адвокат В. П. и на Р. М. Н. сумата 500 лв., представляваща заплатено възнаграждение на адвокат В. П..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 70 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА В. П. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област Л., [улица] да заплати направените по повод касационната жалба разноски, както следва:
на С. Л. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област Л., [улица], съдебен адрес: [населено място],[жк] [улица], ет.3, ап.5, адвокат С. И. сумата 500.00 лв.;
на Д. Л. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.5, съдебен адрес: [населено място],[жк] [улица], ет.3, ап.5, адвокат С. И. сумата 500.00 лв.;
на В. Н. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област Л., [улица], съдебен адрес: [населено място], кв.Л.“, [улица], ет.3, ап.5, адвокат В. П. сумата 500.00 лв.;
на Р. М. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], кв.Л.“, [улица], ет.3, ап.5, адвокат В. П. сумата 500.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: