О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
гр. София, 19.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 4275 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. Ж. срещу решение № 688 от 10.07.2013г. по т.д. № 770 / 2013г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 603 от 20.02.2013г. по гр.д. № 10054/2011г. на Районен съд – Варна са уважени установителните искове, предявени от [фирма] срещу касатора по реда на чл.422 ГПК, за пълните предявени размери.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по чл.78, ал.8 ГПК за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е признато по отношение на касаторката – ответник по исковете, че дължи главницата и лихвите по договора за кредит в качеството й на поръчител, въззивният съд във връзка с искането за представяне на оригинала на договорите за кредит и поръчителство е приел, с оглед учредената в полза на юрисконсулта на банката обща представителна власт, че следва да бъде зачетена извършената от същия заверка за вярност на представените от него писмени доказателства. Посочил е, че по аргумент от чл.193 ГПК и чл.194 ГПК, изключването на относимо за предмета на спора доказателство предпоставя повдигнат спор относно съдържанието и истинността на заверения като доказателство препис от документа, в рамките на който спор, приет за разглеждане от съда, страната, която е представила съответното доказателство, поддържа искането, че ще се ползва от него. Едва при осъществяването на този фактически състав и при условие, че не се представи дължимия оригинал по оспорения документ, следва да се приложи санкцията на чл.183 ГПК. Решаващият състав излага аргументи, че е недопустимо изключването от доказателствения материал на прието по делото доказателство да се извърши с акта по съществото на спора, тъй като това би съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счетено е за неоснователно възражението на ответника по исковете – настоящ касатор, за нищожност на договора за поръчителство, поради липса на изрично негово съгласие за приемане на Общите условия към договора за кредит, тъй като поръчителството, съгласно чл.139, ЗЗД, може да се договори при по-леки условия и след като това не е направено, а е налице договаряне за отпуснатия кредит по реда на чл.16 ЗЗД, не е необходимо изрично приобщаване на Общите условия по кредита към договора за поръчителство. За да уважи исковете, въззивната инстанция се е позовала не само на договора за кредит и поръчителство, но и на отпускането на кредита и плащанията по него, както и на констатациите на приетите по делото съдебно счетоводни експертизи.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че следните правни въпроси са от значение за изхода на делото: „/1/ В кои случаи е възможно да не се изключват от доказателствения материал по делото или изключването се явява императивна последица, на доказателства, представляващи копие на документи, след изпълнение съдебно разпореждане на осн. чл.183 ГПК, страната да ги представи в оригинал с предупреждение, че при непредставянето им, същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото и направено искане от страната по делото за това?; /2/ Заверените от юрисконсулт документи явяват ли се официално заверени преписи по см. на чл.179, ал.2 ГПК, които имат доказателствена сила на оригинали, или официално заверен препис може да се направи единствено от нотариус, след като пред него се представи самият оригинал на документа, или официално заверен препис е документ, заверен за вярност от своя автор?; /3/ Заверката на документ от юрисконсулт произтича ли от общите му правомощия, или е необходимо изрично да бъдат дадени такива пълномощия?; /4/ Следва ли поръчителят да бъде уведомен за всички обвързващи кредитора и длъжника договорки и при неуведомяване явява ли се поръчителството недействително?”. По първия въпрос касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по втория – на критерия по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а по отношение на останалите въпроси поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните във връзка с искането за представяне на оригиналите на договорите за кредит и поръчителство въпроси, въпреки, че са разгледани от въззивния съд, не са обуславящи изхода на спора, тъй като в отговора на исковата молба, касаторът не само не е оспорвал, но е признал, че се явява поръчител по подписания от него договор за поръчителство по договора банков кредит, представени с исковата молба, като съществуването на вземанията на ищеца е изведено от отпускането на кредита и плащанията по него, както и на констатациите на приетите по делото съдебно счетоводни експертизи.
Спрямо последния въпрос във връзка с уведомяването на поръчителя за клаузите по договора за кредит, също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като, за да приеме, че за действителността на поръчителството не е необходимо изрично приобщаване на Общите условия по кредита към договора за поръчителство, въззивният съд се е позовал на правилото на чл.139, изр.1 ЗЗД, за приложението на което не е поставен въпрос от касатора.
Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъждат релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Предвид изхода на делото на ответника по касацията следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 704,60 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 688 от 10.07.2013г. по т.д. № 770 / 2013г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Р. Ж. Ж., ЕГН[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски по делото в размер на 704,60 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.