О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
гр. София, 02.12.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова ч.гр. дело № 4336 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М. от [населено място] срещу определение № 3328/10.10.2019 г, постановено по ч. гр. дело № 4632/2019 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 гр. състав, в частта с която е потвърдено определение № 20116 от 28.08.2019г. по гр. д. № 6029/2019г. на Софийски градски съд, ГО, І-24, за връщане на исковата молба вх. № 62302/04.05.18г. по описа на СГС, относно предявените искове по т.1-4.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно поради противоречие със закона, съдопроизводствените правила и практиката на ВКС. Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното :
Производството по гр. дело № 6029/19 г. по описа на СГС, ГО, І – 24 състав е образувано по искова молба на А. Б. М. срещу И. Г. Ж. и К. Н. М., с която са предявени следните обективно и субективно съединени искове:
1. Да се признае за установено, че ищецът не дължи сумата от 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007г. на няколко основания: липсва един от реквизитите му – падеж, оригиналът на записа е бил върнат на издателката А. М.; той е служел като обезпечение за сключването на окончателен договор съгласно предварителен договор от 06.12.2006г., който не е сключен, тъй като първият ответник е продал имота на трето лице;
2. Да бъде установено престъпно обстоятелство – предоставяне на нередовен запис на заповед от 27.02.2007г. по гр.д. 12957/2009г. по описа на СГС от първия ответник с цел извличане на имотна облага като е укрито, че в записа на заповед не е вписан издаденият в нейна полза изпълнителен лист от 10.05.2007г. по гр.д. 9393/2007г. по гр.д. 9393/2007г. по описа на СРС, 54 състав;
3. След установяване на престъпно обстоятелство да се установи и признае, че първият ответник не е надлежен поемател по записа на заповед, кредитор и взискател по изп.д. 711/2015 по описа на ЧСИ А. П.;
4. Да бъде установено по отношение на втория ответник наличие на престъпно обстоятелство – съставяне на документ с невярно съдържание и използването му чрез представяне по гр.д. 12957/2009г. по описа на СГС, 13 състав;
5. Да бъде осъден първия ответник да заплати на ищцата сумата от 30 100 евро, от които 10 000 евро за причинени морални вреди и 20 000 евро – разлика между реалната цена на двата продадени по изпълнително дело гаражи и занижената цена на която те са възложени;
6. Да бъде осъден втория ответник да заплати сумата от 100 000 евро за причинени морални вреди и 80 000 евро- представляващи действителната цена на имот – апартамент в [населено място], [улица], продаден по изп. дело 711/2015г.;
На ищцата са дадени указания с разпореждане от 12.04.2019г. в изпълнение на които са постъпили молби от 30.04.2019г., 13.06.2019г., 24.07.2019г. и от 26.08.2019г.
Първоинстанционният съд е прекратил изцяло производството по предявените искове.С обжалваното определение, САС е отменил прекратяването по отношение на предявените осъдителни искове по т.5 и 6 от исковата молба /посочени по-горе/, като е приел, че в тази част съдът дължи произнасяне по същество.
Въззивният съд е потвърдил определението на СГС в частта, с която исковата молба е върната и производството по делото прекратено по отношение на установителните искове по т.1 до 4. Приел е, че исковете за недължимост на вземането по записа на заповед са недопустими, поради наличие на влязло в сила решение по гр.д. 12957/2009г. по описа на СГС, 13 състав, потвърдено от САС с решение по гр.д. 4012/2011г., 4 състав, с което е признато, че А. Б. М. дължи сумата от 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007г. на И. Г. Ж.. Въззивният съд е приел, че всички факти, на които основава претенцията си ищцата, /частен жалбоподател/ са й били известни към приключване на устните състезания и тя е следвало да изчерпи всичките си възражения по другото дело, поради което предявените искове са недопустими.
Жалбоподателят счита, че постановеното определение е неправилно, а изводите на въззивния съд са в противоречие на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК, жалбоподателят твърди, че е налице основание за допускане до касация по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като постановеното определение е неправилно, посочва касационното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Формулирани са следните въпроси:
1/ Допустимо ли е прекратяване на исковото производство извън установената от закона разпоредба за прeкратяване по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК, когато липсват предпоставките по този правен ред и дали въззивния съд не е излязъл извън правомощията си, като е постановил прекратителен акт преждевременно и без основание?
По поставения въпрос, жалбоподателят сочи наличие на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
2/ Допустимо ли е липсата на изпълняемо право /което в случая се явява спорно и недоказано/ да се изследва в исков процес по реда на чл. 439 от ГПК, за да се установи липсата на материалноправна основа на проведеното принудително изпълнение срещу касаторката по изп. дело 711/2015г. по описа на ЧСИ А. П.?
Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е постановен в противоречие с ТР № 4/2017г. от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС.
По първия въпрос: Въпросът не е обуславящ за изхода на спора по конкретното дело. Въззивният съд е постановил съдебния си акт в съответствие с трайно установената съдебна практика. Въззивният съд е приел, че не е налице някоя от изрично предвидените в чл.124, ал. 5 от ГПК хипотези за допустимост на иск за установяване на престъпно обстоятелство пред граждански съд. В този смисъл, обжалваното определение не противоречи на разрешените с приложеното Определение № 267 от 09.05.2014г. по дело 2062/2014г. на ВКС, ГК, І г.о. въпроси. Жалбоподателят е приложил определение № 512 от 03.11.2016г. по г.д. 3026/2016г., ВКС, но разрешеният с посоченото определение въпрос е неотносим към разрешените с обжалвания акт въпроси. Приложено е определение по в.ч.г.д. 373/2016г. на ОС Габрово, което обаче не отговаря на селективния критерий по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, доколкото е постановено от окръжен съд. Не е налице нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Този въпрос не е противоречиво разрешаван от съдилищата, както и не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Всъщност по-скоро се касае за липса на конкретно формулиран и релевантен за решаващите мотиви на обжалваното определение въпрос.
Вторият въпрос изобщо не е засегнат в мотивите на обжалваното определение. Съгласно ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г постановено по т. дело № № 1/2009 на ОСГТК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота, посоченото тълкувателно решение не е относимо към разрешените с обжалваното определение правни въпроси. Предвид това, която в случая няма отношение към основанията за достъп до касационен контрол, тъй като съдът не се е произнесъл относно предпоставките за освобождаване от държавна такса.
По въведеното твърдение за наличие на основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК – очевидна неправилност:
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на въззивното определение, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.
Въззивният съд не е допуснал очевидна неправилност на обжалваното определение, доколкото последното е обосновано и базирано на всички данни и доказателства по делото.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3328/10.10.2019 г, постановено по ч. гр. дело № 4632/2019 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 [населено място] в обжалваната част, с която е потвърдено определение № 20116 от 28.08.2019г. по гр. д. № 6029/2019г. на Софийски градски съд, ГО, І-24, за връщане на исковата молба вх. № 62302/04.05.18г. по описа на СГС, относно предявените искове по т.1-4.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.