4
определение по гр.д.№ 3664 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 21.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3664 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. Г. срещу решение № 1484 от 03.04.2015 г. по в.гр.д.№ 65 от 2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е било изменено решение № 263 от 31.10.2014 г. по гр.д.№ 1189 от 2012 г. на Петричкия районен съд като по същество са били отхвърлени претенциите по сметки на Л. М. Г. срещу съделителките М. С. Г. и Г. А. Т. за сумите съответно над 104 лв. и 208 лв. до пълните предявени размери от 3 352,33 лв. и 6 704,66 лв. и претенцията срещу съделителката М. Г. за лихва върху претендираната главница над 17,74 лв. до пълния предявен размер от 571,08 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора задължителната и незадължителна практика на ВКС по следните правни въпроси:
1. При претендирани от съсобственика необходими разноски за извършени повече от една СМР в съсобствен имот, необходимо ли е тяхното отграничаване и самостоятелно разглеждане, доколкото отделните СМР представляват отдалечени по време и разнородни по характер дейности.
2. Възможно ли е необходимите от полезните разноски да бъдат разграничени единствено чрез търсене на нещо ново и увеличената стойност на вещта или това е само принципното положение.
3. Възможно ли е дадени СМР, които отговарят на основното приложно поле на необходимите разноски /запазване, съхранение, предпазване и пр./, макар да притежават елемент на новост и увеличена стойност, с оглед отдалечения във времето меродавен момент, все пак да запазят качеството си на необходими разноски, без да се превръщат в подобрения.
4. Претенциите по чл.346 ГПК следва ли да бъдат разгледани на основанието, на което са предявени, като бъдат квалифицирани с оглед изложените фактически обстоятелства и при неправилна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да разгледа иска с неговата правилна правна квалификация.
5. Какви суми следва да се присъждат по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД.
6. Пасивно легитимиран ли е да отговоря по претенция по чл.346 ГПК съсобственик, който е придобил част от имота след извършването на подобренията.
В писмен отговор ответниците М. С. Г. и Г. А. Т. оспорват касационната жалба. Молят същата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да отхвърли предявеният иск над посочените размери /104 лв. и 208 лв./, въззивният съд е приел, че голяма част от извършените от касатора строително-монтажни работи не представлявали необходими разноски, целящи съхранение и поддържане на делбения имот, а подобрения, поради което не следва да се присъждат.
Така постановеното решение противоречи на посочената от касатора задължителна практика на ВКС /т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 1585 от 2013 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 1725 от 2013 г. на ВКС, Второ г.о./, както и на друга задължителна практика на ВКС- решение № 359 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 1205 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 129 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 72 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 131 от 10.07.2013 г. по гр.д.№ 913 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 180 от 25.04.2012 г. по гр.д.№ 198 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 134 от 31.07.2014 г. по гр.д.№ 6535 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 108 от 08.07.2015 г. по гр.д.№ 415 от 2015 г. на ВКС, Първо г.о. и др., всички постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК по четвъртия поставен от касатора правен въпрос, уточнен от съда както следва: когато ищецът или първоинстанционният съд са дали неправилна правна квалификация на предявения иск, следва ли въззивният съд да отхвърли иска само на това основание или следва да го разгледа и се произнесе по него като му даде правилната правна квалификация, съответстваща на фактическите твърдения на ищеца. В обжалваното решение е прието, че след като ищецът е предявил иска по чл.346 ГПК за заплащане на обезщетение за направени разноски за делбения имот, стойността на извършените от него СМР, които са подобрения, а не необходими разноски, не следва да му се присъждат. Обратното е прието в задължителната практика на ВКС: Според т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 1585 от 2013 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 1725 от 2013 г. на ВКС, Второ г.о., правната квалификация на иска се определя от съда и посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация не е задължителна за него, а когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е дал неправилна правна квалификация на иска, той е постановил неправилно, а не недопустимо решение, поради което въззивният съд следва да разгледа делото и разреши спора въз основа на правилната правна квалификация на иска. В решение № 129 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 72 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на ч.290 и сл.ГПК и като такова представляващо задължителна практика на ВКС, е прието, че задължение на съда, а не на ищеца е да определи характера на претендираните строителни работи: кои от тях представляват необходими разноски и кои- подобрения.
Поради това касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1484 от 03.04.2015 г. по в.гр.д.№ 65 от 2015 г. на Благоевградския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора Л. М. Г. да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 205,96 лв. /двеста и пет лева и деветдесет и шест стотинки/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяването му.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.