О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 23.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2124/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Агенция „Митници”, [населено място], [улица] чрез процесуален представител юрисконсулт Г. К. П.-старши юрисконсулт към Агенция „Митници” при Митница „С.”против въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 362/12.12.2012 г., постановено по гр. д. № 744/2012 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Районен съд-Свиленград № 93/18.04.2011 г., постановено по гр. д. № 787/2010 г. в частта, с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ в частта над присъдените 2 830.24 лв. до размера 3 891.60 лв., вместо което е постановено друго решение, с което е осъдена Агенция „Митници”, [населено място] да заплати на П. Г. П. от С. сумата 1 061.36 лв., представляваща разликата от присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 2 830.24 лв. до размера 3 891.60 лв. /дължимото обезщетение за целия период от 23.10.2010 г. до 23.04.2011 г. времето, през което е останал без работа, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска- 17.12.2010 г. до окончателното й изплащане. Потвърдено е решението в останалата част, с която са уважени предявените от П. Г. П. ЕГН [ЕГН] против Агенция „Митници”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2КТ-за признаване на уволнението му със заповед № 10239/16.12.2009 г. на Директора на Агенция „Митници”, [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ за незаконно и за възстановяване на предишната работа на длъжността „старши митнически специалист” към Митница-С..
С жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, г. 3 ГПК. Конкретните оплаквания са срещу извода на въззивната инстанция, че работодателят не е доказал по безспорен и категоричен начин законосъобразността на извършения подбор, като е споделил извода на първоинстанционния съд, че липсват доказателства работодателят да е извършил подбора между всички служители, заемащи същата длъжност.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, по който е постановено от ВКС тълкувателно решение по реда на чл. 291 ГПК. Позовава се на Р. № 14/10.02.2010 г., ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 4322/2008 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК, копие от което е приложено.
За ответника по касация П. Г. П. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат В. В. О. от Х.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и като неоснователна. Претендира присъждане разноски за касационната инстанция по приложен договор за правна защита и съдействие от 1.03.2013 г.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
В изпълнение указанията на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение при първото касационно разглеждане на делото в отменителното му решение, постановено по касационна жалба, подадена от ищеца, при новото разглеждане на делото въззивният съд е уважил предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като е приел, че не е изпълнена от работодателя доказателствената тежест за установяване по делото законосъобразно извършен подбор.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. С доводите в изложението изцяло са приповторени доводите, изложени с касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които са неотносими към предварителното производство по селекция на касационните жалби.
С изложението се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и по който за уеднаквяване на съдебната практика има постановено от Върховен касационен съд решение по реда на чл. 291 ГПК, но правен въпрос не е формулиран.
Неизпълнението на изискването за формулиране на правен въпрос в посочения по-горе смисъл е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване без съдът да е длъжен да разглежда налице ли са специалните изисквания за допустимост на обжалването по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При това положение съдът не обсъжда приложеното към изложението съдебно решение, но следва да се отбележи, че Р. № 14/10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2008 г., ІІІ г. о. предхожда ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ВКС, ОСГК за обобщаване на съдебната практика по прилагането на чл. 329 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, в настоящия състав прие, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора между страните в настоящата инстанция касаторът-ответник следва да заплати на ищеца-ответник по касация направените по делото разноски в размер на сумата 400.00 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 1.03.2013 г.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Хасково № 362/12.12.2012 г., постановено по гр. д. № 744/2012 г. по касационна жалба от Агенция „Митници”, [населено място], [улица] при Митница „С.” чрез процесуален представител старши юрисконсулт Г. К. П..
ОСЪЖДА Агенция „Митници”, [населено място], [улица] № 47 да заплати на П. Г. П. ЕГН [ЕГН] от С., [улица] сумата 400.00 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: