Определение №516 от 24.10.2012 по гр. дело №774/774 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 516

гр. София 24.10.2012 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 774 описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Д. И. М. и В. А. М. и двамата чрез адв. П. Щ. против решение № 249/19.06.2012 г. по в. гр. дело № 207/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 7096/27.12.2011 г. по гр.дело № 271/2011 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен като неоснователен иска с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС, предявен от жалбоподателите против С. С. Е., А. М. Е., Х. С. Е., А. С. Е. за разпределение на правото на ползване на УПИ * пл. № * и пл. № * в кв.109 на [населено място].
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос – за наличието на промяна в обстоятелствата относно фактическото положение на изградени в съсобствен поземлен имот постройки, водещо до наличие на основание за ново разпределение на ползването му, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата С. С. Е. и А. М. Е. и двамата чрез адв. Л. Г. в писмен отговор са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответниците по жалбата Х. С. Е. и А. С. Е. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
От фактическа страна съдът е приел, че ищците Д. И. М. и В. А. М., и ответниците С. С. Е., А. М. Е., Х. С. Е. и А. С. Е. са съсобственици на недвижимия имот УПИ *, пл. № * и пл. № * в кв.109 по плана на [населено място].
Прието е, че с влязло в сила на 30.11.2006 г. решение № 743/14.10.2005 г. по гр.дело № 468/99 г. на Районен съд [населено място] е разпределено ползването на съсобствения имот между същите страни съобразно квотите им от съсобствеността. С решение № 1462/07.04.2010 г. по гр.дело № 35/2008 г. на Разложкия районен съд е отхвърлен като неоснователен последващ иск с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС, предявен от ищците срещу ответниците за разпределение ползването на същия недвижим имот. С това решение е прието, че не е установено изменение на обстоятелствата след приключване на устните състезания по предходното гр. дело № 468/99 г. на Районен съд [населено място].
Възоснова на заключение на вещо лице по назначена съдебно техническа експертиза е прието, че в процесния поземлен имот всяка от страните е изградила по една масивна жилищна сграда, като ответниците са разположили в ползваната от тях част от дворното място и склад за дърва на дървени колове. Съобразно заключението на вещото лице е прието, че фактическото положение на находящите се в имота жилищни сгради и други постройки е съществувало и преди влизане в сила на решението по гр.дело № 468/99 г. и по гр.дело № 35/2008 г. по описа на Районен съд [населено място].
Въззивният съд е приел, че не е установена промяна на фактическото положение, което да налага преразглеждане на въпроса за разпределение ползването на процесния недвижим имот. Заповедите на кмета на [община], на които са се позовали ищците – № 155/13.09.2010 г. и № 23/02.02.2012 г. за премахване на находящата се в имота постройка – сайвант за огрев на дърва според съда не представляват промяна във фактическото положение на имота, водещо до ново разпределение на ползването на същия. Първата от посочените заповеди е била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение по адм.дело № 342/2011 г. на Административен съд [населено място], а за втората не са представени доказателства за влизането й в сила. С оглед на изложеното съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Същият касае приложното поле на чл.32,ал.2 ЗС. За да се установи соченото основание за допускане на касационно обжалване разглеждането на правния въпрос следва да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В този случай правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В настоящият случай разпоредбите на чл.32, ал.2 ЗС са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Поради това не се установява сочената от жалбоподателите предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата С. Е. и А. Е. на осн.чл.81 ГПК следва да се присъди сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 249 от 19.06.2012 г. по в. гр. дело № 207/2012 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2724/03.09.2012 г., подадена от ищците Д. И. М. и В. А. М. и двамата чрез адв. П. Щ., съдебен адрес [населено място], обл. Б., [улица], № 17, чрез адв.П. Щ..
Осъжда Д. И. М. и В. А. М. и двамата с адрес [населено място], обл.Б., [улица], съдебен адрес [населено място], обл.Б., [улица], № 17, чрез адв.П. Щ. да заплатят солидарно на С. С. Е. и А. М. А. и двамата с адрес [населено място], обл.Б., [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, чрез адв.Л. Г. сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top