О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
гр. София, 26.06. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1655 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по делото – ищеца С. Р. М. и ответника Прокуратурата на Република България срещу решение № 747 от 02. 02. 2018г. по в. гр. дело № 5294/2017г. на Софийски градски съд, IV-в въззивен състав, с което е отменено решение № 7111 от 13. 01. 2017г. по гр. дело № 49474/2015 г.на Софийски районен съд, гражданско отделение, 90 състав, в частта му, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ ответникът е осъден да заплати на ищеца разликата над сумата 5 000 лева до сумата 8 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигнато на 23.04.2013г. незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, по което е постановена влязла в сила на 14. 08. 2015г. оправдателна присъда № 6 от 20. 01. 2015г. по нохд № 9337/2013 г. на Софийски районен съд, ведно със законната лихва от 14. 08. 2015г. до окончателното изплащане, както и в частта му, с която искът на С. Р. М. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 1 000 лева до сумата 1 250 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото незаконно обвинение, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, и вместо него е постановено ново решение, с което искът за неимуществените вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата 5 000 лева до сумата 8 000 лева и с което Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ да заплати на ищеца разликата над сумата 1 000 лева до сумата 1 250 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди от процесното незаконно обвинение. Горепосоченото първоинстанционно решение е потвърдено в останалата му обжалвана част, с която искът на С. Р. М. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди от горепосоченото незаконно обвинение, е уважен за сумата 5 000 лева, отхвърлен е като неоснователен за разликата над сумата 8 000 лева до пълния предявен размер от 25 000лв., както и в частта, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата 1 250 лева до предявения размер от 5 000 лева.
По касационната жалба на ищеца С. Р. М.:
Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в отхвърлителната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „При предявен иск от лице, упражняващо свободна професия – адвокат, срещу когото е повдигнато овбинение в престъпление, но е бил оправдан с влязла в сила присъда, когато негативните последици от обвинението са свързани с упражняваната от него професия, следва ли съдът да зачете този факт при определяне размера на обезщетението?“ и 2. „Какво е значението за размера на паричното обезщетение, когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвинения, кои обстоятелства в подобна хипотеза следва да се имат предвид от съда, наред с примерно изброените в т. 2 ПП 4/1968г. на ВС РБ?“, сочейки разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 319 от 17. 11. 2015г. по гр. д. № 2829/2015г. на 4 г.о. и решение № 267 от 26. 06. 2013г. по гр. д. 820/2012г. на 4 г.о.. Касаторът М. навежда основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по следните въпроси, относими към иска за имуществени вреди: 1/ „Може ли съдът в производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ по възражение на насрещната страна да намали обезщетението за имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство?“ и 2/„Може ли съдът при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-нисък от платения в наказателния процес?“, по които поддържа разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 442 от 08.04.2016 г. по гр.д. № 1643/2015 г. на ВКС, IV ГО.
Ищецът поддържа също основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да излага аргументи за очевидна неправилност, извън посочените при извеждане на правните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК и на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба – Прокуратурата на Република България не представя писмен отговор.
По касационната жалба на ответника Прокуратурата на Република България:
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част, с която исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са уважени, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело за начина на определяне на обезщетения за неимуществените вреди след преценка от съда на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на „справедливостта“, установен с чл. 52 ЗЗД, сочейки противоречие на атакуваното въззивно решение със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т. ІІ от ППВС 4/23.12.1968г. и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: № 112 от 14. 06.2011г. по гр. д. № 372/2010г. на Първо г.о., № 302 от 04. 10. 2011г. по гр. д. № 78/2011г. на Първо г.о., № 321 от 26. 11. 2014г. по гр. д. № 2516/2014г. на Четвърто г.о., № 480 от 23. 04. 2013г. по гр. д. № 85/2012г. на Четвърто г.о. и № 832 от 10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на Четвърто г.о..
Ответникът по тази касационна жалба – С. Р. М. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и в частта им досежно иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди – срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт /въззивно решение по иск по граждански спор с цена над 5 000 лв./, т. е. в тази част те са допустими.
Касационните жалби срещу въззивното решение в частта му досежно иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди, като насочени срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /по иск по граждански спор с цена 5 000 лв./, са недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 290, ал. 1 НК /устно съзнателно потвърждаване на неистина в публично съдебно заседание като свидетел по гр. д. № 4384/2005г. на СРС, 41 състав/, производството по което е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 14. 08. 2015г..
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на приключило наказателно производство с оправдателна присъда по процесното обвинение, намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, включващи се в понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД: тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; продължителността на наказателното преследване от 2 години и половина /16. 01. 2013г. – 14. 08. 2015г./, която е в рамките на разумния срок; негативното отражение на наказателното преследване върху емоционалното състояние на ищеца, върху взаимоотношенията му със семейството и колегите – юристи /стрес, изнервеност, арогантно отношение към съпругата и дъщерята на пострадалия, негативно отношение на част от колегите му към него – адвокати и съвипускници – съдии/; липсата на породени от незаконното обвинение здравословни проблеми и взетата най – лека мярка за неотклонение “подписка”. Горепосочените обстоятелства са мотивирали СГС да намали размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 8 000 лв. на 5 000 лв., тъй като установените в процеса неимуществени вреди не са засегнали личната и професионална сфера на ищеца в твърдяната от него изключително висока степен.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва касаторът да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. И двете страни по делото поставят един и същи правен въпрос от значение за изхода на спора: за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди при непозволено увреждане, вкл. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който макар удовлетворяващ общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е разрешен от въззивния съд в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., както и в приложените и цитирани от касаторите решения на ВКС, посочени по – горе. Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др.), размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, вкл. в професионалната сфера, в която упражнява своята професия, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: здравословно състояние и съдебното минало на пострадалия с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания, които са различни при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда и при лица, които са били обект на наказателно преследване и са били вече осъждани за други престъпления. Справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и изисква преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства (горепосочените) в тяхната съвкупност и взаимовръзка, с които решаващият съд изцяло се е съобразил, обсъждайки ги в мотивите на съдебното решение. При неустановяване от приетите по делото доказателства на по-големи от обичайните негативни психо-емоционални преживявания от процесното незаконно обвинение, съобразно горецитираната практика на ВКС, вкл. решение № 319 от 17. 11. 2015г. по гр. д. № 2829/2015г. на 4 г.о. и решение № 267 от 26. 06. 2013г. по гр. д. 820/2012г. на 4 г.о., най – голям дял на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е придаден на търпяните болки и страдания от негативните последици от обвинението, свързани с упражняваната от ищеца професия – адвокат, по отношение на която има завишени обществени изисквания за почтеност и професионализъм и естествено и логично е незаконното обвинение в умишлено престъпление да засяга в по-голяма степен чувството за лична и професионална чест и да накърнява в по-голяма степен изградения авторитет в съответната професионална област. Отчитайки водещата роля на горепосоченото обстоятелство, въззивният съд е взел впредвид и вида и тежестта на обвинението в леко престъпление и негативното му отражение върху личния и социалния живот на ищеца, продължителността на процесното наказателно производство /2 г. и половина/, непромененото /невлошено/ здравословно състояние на ищеца през времетраенето му и взетата най – лека мярка за неотклонение „подписка“, при което е определил обезщетение за процесните неимуществени вреди, удовлетворяващо по размер критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. При това положение не е осъществено соченото от касаторите допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и релевираното от ищеца основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение. Касаторът не е изложил аргументи за очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различни от тези, сочени за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Последните могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество, в случай, че е прието за осъществено основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК при предварителната селекция на касационните жалби. В противен случай не би имало разлика между производствата по допускане до касационно обжалване и тези по проверка правилността на въззивните решения, при което биха се отменили придадените от законодателя функция и съдържание на касационното обжалване, уредено с действащия ГПК. Що се отнася до изложените обстоятелства касателно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, изводът за отсъствието на допълнителното основание за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, изключва нарушаване на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при деликт по чл. 52 ЗЗД по процесното правоотношение, с което единствено е мотивиран доводът на ищеца за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими касационните жалби на С. Р. М. и Прокуратурата на Република България в частта им срещу решение № 747 от 02. 02. 2018г. по в. гр. дело № 5294/2017г. на Софийски градски съд, IV-в въззивен състав касателно иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 747 от 02. 02. 2018г. по в. гр. дело № 5294/2017г. на Софийски градски съд, IV-в въззивен състав в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.