О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
Гр.София, 28.11. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря , като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.4308 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.2972/12.09.19 по ч.в.д.№.4022/19 на Апелативен съд София ТО, 5с., е потвърдено определение №.12714/27.05.19 по г.д.№.11689/ 18 на СГС, ГО, І-19с. – с което на основание чл.129 ал.3 ГПК исковата молба на „Уникредит Булбанк“АД е върната.
Постъпила е частна касационна жалба от „Уникредит Булбанк“АД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт АС София е приел, че исковата молба правилно е била върната, тъй като не са били изпълнени в срок дадените указания за внасяне на депозит за особен представител на ответника при условията на чл.47 ал.6 ГПК /банката е била надлежно уведомена за указанията на 7.05.19, като в предоставения срок и до постановяването на връщането на 27.05.19 изпълнение липсва/. Съдът е намерил за ирелевантни доводите, че срокът за изпълнение е бил пропуснат поради непредвидени обстоятелства. Посочил е, че същите следва да бъдат разгледани след стабилизиране на обжалваното в настоящото производство определение, в производство по чл.64 ГПК. Отразил е и, че доводите, че първоинстанционният съд не е съобразил направеното искане за съединяване на г.д.№.11689/18 с г.д.№.11137/18, не рефлектират върху законосъобразността на атакувания от жалбоподателя акт.
Съгласно чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ГПК решенията, респективно определенията на въззивните съдилища, подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите „в каква последователност следва да бъдат разгледани подадена жалба срещу определение за прекратяването на производство и подадена молба по чл.64 ал.2 ГПК до съда, прекратил производството, за възстановяване на срок за извършване на онези процесуални действия, неизвършването на които е било основание за обжалване на прекратителното определение?“ /опр.№.18/18.01.16 по г.д.№.6579/14, І ГО/ и „за задължението на съда да се произнесе по искането с правно основание чл.213 от ГПК преди изпращане на препис от исковата молба и след като е констатирал вече редовност на предявения иск“.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първият въпрос е неотносим към решаващата воля на съда. Въззивната инстанция не е обсъждала изрично в каква последователност следва да бъдат разглеждани жалба срещу определение за прекратяване на производството и молба за възстановяване на срок. Това, което е изложила като обосновка, касае относимостта на оплаквания за наличие на непредвидени обстоятелства към законосъобразността на определение за прекратяване на производство поради неизпълнение на указания. Същевременно именно във връзка с изведения въпрос е налице практика /опр.№.333/9.08.10 по ч.г.д.№.273/10, II ГО – в която е разяснено, че поначало страната може да направи две искания-да се отмени акта за прекратяване/връщане и да се възстанови срока – вкл. в една молба, но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд; с оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи права – доколкото не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат – ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срока, изтекъл ли е или е пропуснат; ако този съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на частната жалба и тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл.64 ал.2 във връзка с чл.65 ал.2 ГПК, следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането; при условие, че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е текъл и не е пропуснат, той ще отмени разпореждането за връщане на частната жалба и ще върне делото на по-долния съд, за да даде ход на същата; в случай, че страната е счела за безпредметно да обжалва разпореждането за връщане на частната жалба, а в срока по чл.64 ал.3 ГПК е поискала възстановяване на пропуснатия срок, с възстановяването му (ако са налице предпоставките по чл.64 ал.2 ГПК) не се цели отстраняване на порочно процесуално действие на съда /тъй като такова не е налице/, а възстановяване на срок за извършване на пропуснато процесуално действие поради причини, които не могат да се вменят във вина на страната; затова обстоятелството, че тя не е обжалвала разпореждането за връщане на частната жалба в едноседмичния срок от съобщаването му, преклудира само тази процесуална възможност за защита – но не и правото й да иска възстановяване на пропуснатия от нея срок по реда на чл.64 ал.2 във връзка с чл.65 ал.2 ГПК; възстановяването на срока заличава последиците от връщането на частната жалба и води до възобновяване на делото/, която настоящият състав споделя, респективно не се касае за отсъждане в противоречие с нея. С оглед на изложеното, не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ГПК.
Аналогичното важи и за втория въпрос. Въззивният съд не е излагал изрични мотиви във връзка с него, поради което и той не е обусловил решаващата му воля -респективно не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/10 ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното въпросът не представлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване. Отделно от изложеното, разпоредбата на чл.213 ГПК въвежда възможност – а не задължение – за съда да обедини няколко дела при определени предпоставки – като същевременно ищецът е този, който определя предмета и страните на спора и би могъл изначално да сезира съда с искова молба срещу няколко ответника.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, а делото трябва да се върне на СГС за произнасяне във връзка с молбата по чл.64 ГПК за възстановяване на срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.2972/12.09.19 по ч.в.д.№.4022/19 на Апелативен съд София, ТО, 5с.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне във връзка с постъпилата молба на „Уникредит Булбанк”АД по чл.64 ГПК за възстановяване на срок.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: