О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 30.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3747 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 30.09.13г. по в.гр.д.№91/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-Д ГО, след частична отмяна на решението от 26.02.2007г. по гр.д.№2674/99г. на Софийски районен съд, 52 с-в, е намалено по възражение на А. С. П., Е. С. П. и С. С. П. завещателното разпореждане от 14.05.1980г., извършено от С. П. П. в полза на С. С. П., с предмет ? ид.част от втори етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и 1/3 ид.част от дворното място, представляващо УПИ Х-43, кв.4 по плана на [населено място], общо с 0,411 части, като са възстановени на всеки един от изброените наследници с право на запазена част по 0,137 части от имуществото по завещателното разпореждане. Със същото решение съдът е отхвърлил възражението на Р. С. П. за възстановяване на запазената и част от наследството на С. П. П.; отхвърлил е исковете по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазените части от наследството на С. П., накърнени с дарение от 15.06.1968г. и е променил квотите, при които е допусната делба на втория етаж от описаната сграда.
Въззивният съд е приел, че процесният втори жилищен етаж от сграда, заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и от дворното място, са представлявали съпружеска имуществена общност на наследодателите С. П. П., починал на 17.10.1984г. и А. С. П., починала на 20.10.1998г. С. П. оставил в полза на сина си С. С. П. завещание за ? ид.част от втория етаж на описаната сграда и припадащите му се ид.части от общите части и от дворното място. След смъртта си С. П. е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга А., както и осем деца, страни по настоящото производство. В масата по чл.31 ЗН, освен завещаната ? ид.част от втория етаж, възлизаща на стойност 7104,50 лв. към момента на откриване на наследството, следва да се включат и възстановените на наследодателя земеделски земи на стойност 203 лв., както и къща с дворно място в [населено място] на стойност 223лв. Към това имущество се прибавя и извършеното от наследодателя в полза на дъщерите му Р. П. и О. Д. дарение от 1968г. на обща стойност 3552,25лв., при което масата по чл.31 ЗН възлиза на 11082,75лв. Разполагаемата част на наследодателя от наследстото е 1/6 или 1847,13лв., а запазените части на неговите девет наследника са по 5/54 или по 1026,10 лв. Имуществото, което е останало в наследство след смъртта на С. П., възлиза на 436лв. /земеделските земи и къщата в [населено място]/. Делът на всяко едно от децата му, след смъртта и на майката, възлиза на 53,25 лв. Тази сума не е достатъчна за попълване на запазените части на наследниците, които са направили възражение по чл.30, ал.1 ЗН, с изключение на Р. П.. Недостигът е по 972,93 лв. за всеки от тях или общо 2918,79лв. за тримата, което представлява 0,411 части от завещаното имущество. С тази част следва да се намали завещанието на наследодателя, като на А. С. П., Е. С. П. и С. С. П. следва да се възстановят по 0,137 части от втория етаж на сградата. Запазената част на Р. П. от наследството на баща и не е накърнена, тъй като освен наследствено имущество на стойност 53,25лв., тя е получила дарение на стойност 1776,13 лв. Прието е за неоснователно възражението на С. П., че исканията за възстановяване на запазените части от наследството са погасени по давност. Съдът е изложил съображения, че завещанието е обявено на 19.03.1996г., петгодишният давностен срок за предявяване на искането по чл.30, ал.1 ЗН е започнал да тече от тази дата и не е изтекъл към 20.02.2000г., когато са предявени исканията за възстановяване на запазените части. При определяне на квотите, при които се допуска делба на втория етаж от сградата, съдът е превърнал в идеални части от делбения имот сумите, които не достигат на А., Е. и С. за допълване на запазената им част от наследството и е увеличил с тях квотата им в съсобствеността, при което вместо 1/8 или 0,125 ид.части от целия имот тяхната квота е станала по 0,132 ид.части. По същия начин е увеличена квотата на заветника С. П., който е получил допълнително в идеална част от имота както стойността на разполагаемата част на наследодателя, така и стойността на запазените части на наследниците В., Л. и Й., които не са направили възражение по чл.30, ал.1 ЗН, а също и запазената част на Р., чието възражение по чл.30, ал.1 ЗН е оставено без уважение. По този начин квотата на С. вместо 1/8 или 0,125 е нараснала на 0,358. Квотите на В., Л., Й. и Р. са определени на 0,063 или 1/8 от ? от втория етаж на сградата, колкото те получават по наследство от майка си А..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. П., А. П., Е. П. и С. П..
Жалбоподателите считат, че неправилно въззивният съд е намалил завещателното разпореждане на С. П. в десетична дроб, вместо в обикновена, какъвто бил законът и съдебната практика по чл.9, чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН. Обжалват решението и в частта, с която са определени квотите в съсобствеността, без да излагат съображения каква грешка е допуснал съдът при изчисленията и какви според тях са правилните квоти. Считат, че правото на С. П. да придобие завещаното имущество, изразено 12 години след откриване на наследството, е погасено по давност.
Р. П. обжалва решението и в частта, с която е отхвърлено искането и за възстановяване на запазената част от наследството на баща и. Счита, че неправилно съдът е отчел извършеното в нейна полза дарение от 1968г., тъй като това дарение е последвано от делба на жилищната сграда и на дворното място, при която получената при дарението идеална част от този имот е трансформирана в право на собственост върху реална част. Съдебната спогодба – делба се ползвала със сила на пресъдено нещо и съдът не можел да включва подарения имот в наследствената маса и да пререшава въпроса за собствеността на този имот.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите “за образуване на наследствена маса и определяне кои имоти и дарствени актове включва в нея, за намаляване на завещанието по възражение на доверителите ми по чл.30, ал.1 ЗН и начина на определяне на размера на квотите на доверителите ми при допускане на делбата с отмяна в частта на първоинстанционното решение”. Практиката на ВКС, на която се позовават жалбоподателите, е решение №447/02.12.2011г. по гр.д.№1182/10г. на І ГО.
Ответникът Й. К. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Поставените от жалбоподателите правни въпроси са твърде общи, не засягат конкретен правен проблем, довел до неправилност на въззивното решение, поради което по тях не може да се допусне касационно обжалване. По делото не стои въпросът за образуване на наследствена маса, а за образуване на масата по чл.31 ЗН, която има друг обхват, определен в посочената разпоредба. В съответствие с чл.31 ЗН и практиката на ВКС по прилагането му въззивният съд е включил в масата по чл.31 ЗН всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му – къща с двор в [населено място]; земеделски земи, възстановени на името на наследодателя, както и завещаната ? ид.част от втори етаж на къща в [населено място]. Към тази маса в съответствие с чл.31 ЗН и практиката на ВКС по прилагането му е включено и извършеното от наследодателя през 1968г. дарение. В съответствие с чл.30, ал.1 и съдебната практика по прилагането му запазената част на Р. П. от наследството на баща и е попълнена със стойността на направеното в нейна полза дарение от 1968г. Обстоятелството, че дарената в нейна полза идеална част от недвижим имот впоследствие е била трансформирана в право на собственост върху реален обект не влияе на механизма на определяне и попълване на накърнената и запазена част от наследството. Посредством извършените изчисления съдът не е включил дарения имот в наследствената маса и не е променил правото на собственост върху него, а е прихванал дарението от запазената част на Р. П.. Посоченото от жалбоподателите решение №447/02.12.2011г. по гр.д.№1182/10г. на ВКС, І ГО, изобщо не третира въпроса за възстановяване на запазената част от наследството или за определяне на квотите на съсобственост в допуснатия до делба имот. В него са изложени разсъждения за правната природа и последиците на съдебната спогодба – делба. Тези въпроси въобще не се поставят в настоящото производство и по тази причина не е налице противоречие между това решение на ВКС и обжалваното въззивно решение. Жалбоподателите не са обосновали и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – не са посочили конкретен правен проблем и не са мотивирали с какво произнасянето по него от ВКС ще доведе до точното прилагане на закона и за развитието на правото. По прилагането на чл.31 ЗН и по определянето на квотите в съсобствен имот има богата практика на ВКС, а в изложението към касационната жалба не са посочени особеностите на конкретния правен спор и наличието на неразрешен конкретен правен въпрос, по който следва да се произнесе ВКС с цел развитие на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.09.13г. по в.гр.д.№90/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-Д ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: