О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
[населено място],06.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 346/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №642 от 17.12.2010г., постановено по ч.гр.дело №1186/2010г. на Окръжен съд, [населено място], с което е потвърдено определение от 30.09.2010г. по гр.дело №515/2010г. на Великотърновския районен съд. Жалбоподателят Х. Б. Г. от [населено място] моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Поддържа, че неправилно съдът е прекратил производството по делото въпреки депозирана нова искова молба, в която е очертал предмета на спора и претенцията си.
Ответникът по частната касационна жалба ПК “А.” – [населено място] в писмен отговор поддържа становище да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С определение от 30.09.2010г. Великотърновският районен съд е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на разпореждания за отстраняване не нередовности на исковата молба. Това определение е потвърдено с определение на окръжния съд. Прието е, че исковата молба, въпреки няколкократното й оставяне без движение не отговаря по съдържание на чл.127, т.4 и т.5 ГПК, не е уточнена легитимацията на ответника и не са представени доказателства каква е връзката между ПК “А.” и бившето ТКЗС и ПК “Света гора-93”, липсва яснота и в претенцията му – дялово участие като парична равностойност или като част от имуществото, къде се намира това имущество, в лично качеството или като упълномощено лице от ликвидационният съвет на ТКЗС на [населено място].
Според чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, какъвто не е настоящия случай. В случая
жалбоподателят, твърдейки, че с депозираната пред съда допълнителна / нова/ искова молба е конкретизирал иска си – претендиране на правото на дял по талон №11, прехвърлени му като права от ликвидационния съвет на [населено място], по който разпределението е само по стар курс лева, но не и за имоти, не е изложил допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Следва да се отбележи, че от представените по делото молби – уточняващи исковата молба не е ясно каква е претенцията на ищеца – за сумата от 633 лв., за 2500 лв. или 10 000 лв., паричната равностойност от имущество “по размер и реална актуална стойност по талон 11 на ликвидационната комисия”, излага обстоятелства, че не му е известно какво имущество е останало, но поддържа че неговата част е минимална част от това имущество, което не дава възможност да бъде определен предмета на спора. Редовността на исковата молба по чл.127 ГПК изисква ищецът да изложи обстоятелствата, на които основава иска и в какво се състои искането / т.4 и т.5/. По процесуалния въпрос за редовността на исковата молба жалбоподателят не е изпълнил изискването на закона да се представи задължителна за съдилищата практика, съдебни актове на отделни състави на гражданските съдилища, на които да противоречи обжалваното въззивно определение, или поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК/ съгласно ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Отделно от това преценката на съда дали по конкретното дело исковата молба отговаря по съдържание на чл.127 и чл.128 ГПК е винаги конкретна и нейната правилност не може да бъде проверявана в тази фаза на касационното производство. Основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид факултативния характер на касационното производство по ГПК в сила от 1.03.2008г., за да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното определение /проверка на правилността на обжалвания въззивен съдебен акт/, то трябва да са налице посочените по – горе предпоставки на закона, а те в случая не са обосновани.
В закл. определението на окръжния съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №642/17.12.2010г., постановено по ч.гр.дело №1186/2010г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: