О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 09.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2197 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Д. Т. чрез пълномощник адв.П. Ч. срещу решение № от 3.11.15г.по в.гр.дело № 10924/15г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 23.01.15г.по гр.дело № 40635/12г.на Софийски районен съд,ІІ г.о.,73 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна против А. „М.” [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 –т.3 КТ.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпроса: Може ли новата длъжност,за която се твърди,че е определена за заемане по служебно правоотношение да бъде със сходни задължения и статут в сравнение със старата,дори с разширени функции,или двете длъжности трябва да са идентични.Приложено е решение № ІІІ-34/26.03.13г.по гр.дело № 368/13г.на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него решение по гр.дело № 6574/12г.на Бургаския районен съд.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 7413/23.07.12г.на директора на А.”М.”,с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. Д. Т. от длъжността”митнически сътрудник” в М. Б.,на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения,че с щатното разписание,в сила от 1.07.12г.,заеманата от ищеца длъжност е трансформирана в длъжност”инспектор”,без да е налице съществена промяна във функциите на двете длъжности,като новосъздадената е определена в Класификатора за длъжностите в администрацията за заемане по служебно правоотношение.Направен е извод,че са налице материалноправните предпоставки на приложеното основание за уволнение – длъжността на ищеца е била определена по надлежния ред за заемане по служебно правоотношение,което в хипотезата на чл.325 ал.1 т.12 КТ е единствена предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя.
По поставения в изложението въпрос „Може ли новата длъжност,за която се твърди,че е определена за заемане по служебно правоотношение да бъде със сходни задължения и статут в сравнение със старата,дори с разширени функции,или двете длъжности трябва да са идентични” съдебната практика е уеднаквена с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК /р.№ 231/12.06.13г.по гр.дело № 1353/13г.на ІV г.о.;р.268/21.11.11г.по гр.дело № 1414/10г.на ІІІ г.о.;р. № 204 от 29.03.10г.по гр.дело № 229/09г.на ІV г.о.;р.№ 118/23.03.15г.по гр.дело № 281/14г.на ІV г.о.; р.116/20.03.15г.по гр.дело № 1473/14г.на ІV г.о. и др./ Съгласно установената съдебна практика, за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.12 КТ, е необходимо и достатъчно длъжността,която е заемал служителят по трудово правоотношение да е определена по съответния за това ред,установен в Закона за държавния служител,за длъжност,заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител.При определяне на длъжността за заемане от държавен служител,работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции,както и едновременно с това да й придаде някои нови функции.Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността,предвидена за заемане от държавен служител,върху друга длъжност в неговото предприятие.Във всички тези случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще бъде налице,когато длъжността,заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова,запазва основните си,характеризиращи я трудови функции,без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции.
Следователно,като въззивният съд е приел,че във всички случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще бъде налице,когато длъжността,заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова,запазва основните си, характеризиращи я трудови функции,без оглед на това дали същевременно получава нови или губи част от старите си функции, не се отклонил от задължителната съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, при наличието на практика на ВКС по поставения въпрос.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 3.11.15г., постановено по в гр.дело № 10924/15г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.