O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 19.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 141/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 10579/03.12.2009 година, заявена от Д. Г. А. от гр. Х. чрез адв. Й. Й. АК-Хасково срещу въззивно Решение от 30.10.2009 година, по гр.възз.д. Nо 493/2009 година на Хасковския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати груби нарушения на процесуалните правила и противоречие със закона, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, касаещи незачетеното и възражение за придобиване на процесния имот по давност.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, с довода , че по материално правния въпрос за незачитане на придобиването на имота по давност и признаване на изключителна собственост, обжалваното решение е произнесено в противоречие с практиката на ВКС -Решение Nо 54 от 03.05.1961 година по гр.д. Nо 36/61 година ОСГК на ВС и Решение Nо 2273 от 25.09.1974 година по гр.д. Nо 1693/1974 година на ВС- I отд. Решение Nо 239 от 29.05.1996 година по гр.д. Nо 91/96 година на ВС, Решение Nо 2831/29.10.1979 година по гр.д. Nо 1103/1979 година на ВС-I отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- Г. А. ,с който се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с възражението, че решението на въззивния съд , с което не е прието възражението на ответницата Д за придобивна давност , не е в противоречие с Решение Nо 239/1996 година , тъй като не се касае до отричане на принципната възможност да се придобие съсобствена идеална част от общ имот,а по отношение на останалите решение- цитираната практиката е неотносма , с оглед на конкретните факти. Претендират се разноски в размер на 350 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК с оглед на дадените разяснения с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед данните за данъчната оценка на целия имот от 13 227 лв.
Със заявеният по чл. 108 ЗС иск М. Г. А. и Г. Ж. А., твърдейки , че са собственици, всеки от тях на по ? идеална част от ПИ в гр. Х., ул.”В” Nо 4 с идентификатор 77195.735.13 с площ от 330 кв.м., ведно с построените в имота- жилищна сграда- 77195.735.13.1 със застроена площ от 55 кв.м., еднофамилна жилищна сграда 77195.735.13.2 с площ от 18 кв.м., склад с площ от 23 кв.м. с идентификатор 77195.735.13.3 са поискали от ответницата Д/ сестра на ищцата и леля на ищеца/, да им предаде владението на тези идеали части , поддържайки , че същата ги държи без основание.
Ответницата е заявила възражения , че е собственик на целия имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност , след като през 2008 година се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост -Nо 134/ 2008 година .
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил решението на първата инстанция , с което заявените искове по чл. 108 ЗС са уважени и Д. А. е осъдена да предаде владението на по ? идеална част от процесните недвижими имоти в гр. Х. на ищците по делото.
При изложените данните и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е приема , че за да бъде обоснована допустимостта на касационното обжалване , на първо място касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос , който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение и пряко е обусловил обжалвания правен резултат.
За да не се уважи правоизклюващото възражение на Д. А. за изтекла в нейна полза придобивана давност , въззивният съд е приел, че 1 ./ в декларация до финансовите органи същата е декларирала, че имотът е съсобствен, 2./ че осъществяваното от нея владение на имота не е необезпокоявано поради заведеното дело за съдебна делба през 2005 година и данни за междуличностните спорове на страните по повод на строежа в мястото.
Имайки предвид, че тези два извода са предопределили „негативния” правен резултат по делото за Д. А. , и при съпоставката с посочената и приложена съдебна практика настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване .
С Решение Nо 54 от 03.05.1961 година по гр.д. Nо 36/61 година ОСГК на ВС и Решение Nо 2273 от 25.09.1974 година по гр.д. Nо 1693/1974 година на ВС- I отд. , се приема , че декларираните пред данъчните органи обстоятелства и заплащането или неплащането на данъци не са доказателство за приемане на наследство, за намерение на платеца да владее имота като свой, за признаване на права;
С обжалваното решение е прието друго, че фактът на плащане на данъци от страна на останалите/ невладеещи имота/ съсобственици и декларирането собствеността само на идеална част от имота като собствен от владеещия съсобственик , са основание да се приеме , че лицето- ответник ,заявило възражение за придобивна давност, не е владяло само за себе си. Анализът и преценката на едни и същи факти от различни гл.т. на владеещите или невладеещи съсобственици има различно значение с оглед на различната позиция по всеки един спор, поради което и липсва твърдяното противоречие, необходимо да обоснове допустимостта на касационното обжалване в случая.
Цитираните Решение Nо 239 от 29.05.1996 година по гр.д. Nо 91/96 година на ВС, Решение Nо 2831/29.10.1979 година по гр.д. Nо 1103/1979 година на ВС-I отд., се явят неотносими, тъй като касаят принципното разбиране на съдилищата по приложение на разпоредбата на чл. 79 ал.1 ЗС.
С оглед изхода на касационното производство и на основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за защита, според приложения с отговора документ за заплатен адвокатски хонорар, в размер на 350 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 10579/03.12.2009 година, заявена от Д. Г. А. от гр. Х. чрез адв. Й. Й. АК-Хасково срещу въззивно Решение от 30.10.2009 година, по гр.възз.д. Nо 493/2009 година на Хасковския окръжен съд.
Осъжда Д. Г. А. ЕГ Nо 5510038510 от гр. Х. ул.”В” Nо 4 да заплати на Г. Ж. А. от гр. Х. ул.”Ч„ Nо 1 сумата 350 лв. / триста и петдесет лева/, разноски за защита в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :