О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 516
София, 04.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 955/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. К. срещу решение № 432 от 01.07.2009 г. по гр.д. № 424/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което се оставя в сила решение от 13.02.2009 г. по гр.д. № 187/2008 г. на Районен съд-гр. Костинброд. С последното е уважен предявения от З. “Б” АД срещу касатора суброгационен иск по чл.213, ал.1 КЗ за сумата 1 687.64 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка “А” на застрахования при него водач на л.а. “Мерцедес С 220” за причинените му вреди при ПТП, настъпило по вина на О. К. .
В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че конкретният случай не попада в хипотезата на чл.125 ЗДвП, в които служители на КАТ са длъжни да посетят мястото на местопроизшествието – по арг. от чл.8 се налагал точно обратния извод. Нямала отношение към случая и цитираната от първоинстанционния съд Наредба № І* от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътно-транспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГО, доколкото към датата на твърдяното събитие в сила е била Наредба № І* от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, Агенцията за застрахователен надзор и застрахователните компании.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличието на селективния критерий, визиран в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – наличието на противоречива съдебна практика във връзка с казуса, който е решен с обжалваното решение, обективирана според касатора в Решение № 1* от 30.06.2008 г. по гр.д. № 148/2008 г. на Бургаския районен съд и Решение от 2008 г. по гр.д. № 267/2008 г. на Ловешкия окръжен съд.
Ответникът по касация З. “Б” АД не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин би обусловило различно решение по спора. С оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл. 6 ГПК, касационният съд не може служебно да извлича този въпрос, което би било в противоречие и с правото на защита на противната страна. При това положение не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявените допълнителни критерии за това по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 432 от 01.07.2009 г. по гр.д. № 424/2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: