О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 01.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 652 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. Ч. срещу решение № 1649/16.10.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 6 състав по т.д. № 467/2011 г., с което е потвърдено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на А. /АСлПК/ срещу настоящия касатор по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 160000 щ.д. със законна лихва и сумата 2323.22 щ.д. обезщетение за забава върху същата сума за посочен период от време със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – сега А. /АПСлПК/ оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС, САС е приел, че [фирма] е в неизпълнение на поетото задължение по приватизационния договор за влагане на определени по размер инвестиции и дължи уговорената в договора неустойка за посочения период от време, а именно 160000 щ.д. и законната лихва за забава. Изложени са много подробни съображения за приетото неизпълнение. САС е приел, че на 16.02.2000 г. между министъра на икономиката като орган по чл.З, ал.1, т.1 от ЗППДОбП /отм./ и [фирма] е сключен договор за приватизационна продажба на къмпинг „Врана“ като обособена част от [фирма], с т.10.3 от който купувачът [фирма] се е задължил за срок от 5 години да осъществи инвестиционна програма в размер на 400 000 щ. д., като за периода 2003 г. – 2005 г. обемът на уговорените инвестиции възлиза на 320 000 щ. д. Съгласно т.13.1. от договора, при неизпълнение на поетите задължения по т.10.3, купувачът дължи неустойка в размер на 50% върху стойността на договорените, но неизвършени инвестиции, като неустойката е уговорена като мораторна и не освобождава купувача от реалното изпълнение на задължението му – т.14 от договора. Съгласно т.16.4, изречение 2-ро от договора, за извършени инвестиции се считат: разходите за проучване и проектиране на обекта, разходите, свързани с промяна на предназначението на земята и разходите за създаването на нови или обновяването на съществуващи дълготрайни материални активи, т.е. касае се за алтернативни задължения с право на избор на длъжника. Конкретните видове инвестиции са конкретизирани в инвестиционната програма от м.ХІ.1999 г. на [фирма], предложена на органа по приватизация преди сключване на договора, която на основание т.1.3. от договора е неразделна негова част, а именно: за проектиране и изграждане на модерен увеселителен и развлекателен парк, със съответните атракции и заведения, като дължимите за процесния период 2003 г. – 2005 г. инвестиции са изчерпателно и подробно изброени в р.ІІІ, т.2.2 от инвестиционната програма на [фирма]. Съгласно т.16.4. изреч. 1-во от договора, извършените от купувача инвестиции се доказват с надлежно формени счетоводни документи, в които е посочено предназначението на разхода. Относно твърдяната инвестиция във връзка със сключения договор от 15.11.2003 г., с който [фирма] е възложило на трето за спора лице [фирма] да извърши от името на възложителя, но за своя сметка, инвестиция в минимален размер от 400 000 щ. д., изразяваща се в организация, проектиране и преместване на високоволтов кабел, както и други проучвателни мероприятия по преценка на изпълнителя, САС е приел, че изпълнението и представените фактури формално и стойностно съответстват на обема на инвестициите за процесния период, уговорен в т.10.3 от приватизационния договор – 320 000 щ.д., тъй като валутният им еквивалент към датата на издаване на фактурите по курса на БНБ възлиза общо на 390 525.87 щ.д., но посочените в тях строителни работи не попадат в обхвата и предназначението на дължимите за процесния период 2003 г. – 2005 г. инвестиции, подробно изброени в р.ІІІ, т.2.2 от инвестиционната програма на [фирма], неразделна част от приватизационния договор, поради което и не представляват доказателство за надлежно изпълнение на задълженията на [фирма] по т.10.3 от приватизационния договор чрез трето лице [фирма]. За да достигне до този извод САС е изложил подробни съображения за сключените договори между настоящия касатор и [фирма], между [фирма] и „Д ” ЕООД и между [фирма] и [фирма], както и изпълнението по тях и издадените фактури за извършени работи. По отношение на задължението по инвестиционната програма, свързано със сключения договор от 14.10.2006 г. между ответника и настоящ касатор [фирма] и [фирма] е прието, че [фирма] е изпълнило задължението си със забава /при обсъждане на посочените дати на издадени фактури по сключения договор и заключение на ССЕ за извършени разплащания по тях/. САС е посочил, че дължимата неустойка по т.13.2 и т.14 от договора има мораторен, а не компенсаторен характер. Изложени са съображения за неоснователност на възражението на [фирма] за обективна невъзможност да изпълни инвестиционната програма. Посочено е, че работите, които са били извършени въз основа на договора от 14.10.2006 г. не представляват действия по застрояване на имота, а по облагородяване и благоустрояване на терена с цел преодоляване на неговото заблатяване в югоизточната му част, вследствие ежегодното разливане на река Искър, чрез запълване с подходящи почви от подхумусния хоризонт и обогатяване на почвата чрез земни маси от хумус, които работи не се засягат по никакъв начин от пороците на акта, с който е било прието частичното изменение на ЗРП – решение № 11 по протокол 31/07.11.2001г., поради което са могли да бъдат извършени в уговорения с приватизационния договор срок за изпълнение – до 16.02.2005 г. Наред с това е посочено, че според САС, пороците на акта, с който е прието частичен застроителен и регулационен плана не са пречка за извършване на инвестицията по договора от 14.10.2006 г., а и настоящият касатор е могъл да инициира промяна и съставяне на съответни ПУП. Според САС задължението за инвестиции е алтернативно като правото на избор принадлежи на купувача, който при твърдяна от него невъзможност е могъл да извърши друга инвестиция по т.16.4 от приватизационния договор.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касаторът поставя въпроси, за разрешението на които твърди противоречие с приложено решение на ВКС № 837/04.01.2008 г., свързани с приложението на чл.130 ал.1 ЗЗД, а именно: 1. „Прилага ли се по аналогия чл.130 ЗЗД при неопределена престация и трябва ли да бъде изключено, поради непознаване от съда на техническите изисквания /понижаване на електрическото напрежение/ една изпълнена престация, която отговаря на заявеното в инвестиционната програма. 2. „При наличие на взаимно изключващи се мотиви на въззивния съд следва ли да се приеме, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС?” Въпросите са във връзка със спора, но с оглед приетата от касатора фактическа обстановка, а не установената и приета такава от САС, направени въз основа на нея правни изводи и изложени решаващи мотиви. Вярно е, че мотивите на САС в обжалваното решение са изключително подробни, но в същите не е обсъждано приложението по аналогия или невъзможността за такава на чл.130 ЗЗД, нито е приета неопределеност на престацията във връзка с договорените инвестиции. Напротив, съдът се е позовал както на определението й – чл.16.4 от договора, така и на конкретните видове инвестиции, конкретизирани в инвестиционната програма от м.ноември 1999 г. на [фирма], предложена на органа по приватизация преди сключване на договора, която на основание т.1.3 от договора е неразделна негова част. Твърденията на касатора за взаимно изключващи се мотиви на въззивния съд са неясни и самите съдържат противоречия, доколкото касаторът твърди противоречие в диспозитива в решението на САС и мотивите, а след това само взаимно изключващи се мотиви на САС, без никаква конкретизация на противоречията. При тази формулировка и изложени от САС мотиви, въпросите не са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито мотивират допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /а не т.1 както твърди касаторът, тъй като се касае за решение по ГПК /отм./ – т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ с цитираното решение на ВКС, което касае приватизационен договор и приложение на разпоредбата на чл.130 ЗЗД относно право на избор във връзка с вида на плащане на претендираните суми като вид валута.
Формулираните от касатора въпроси при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК са все във връзка с приложението на чл.130 ЗЗД и по тях настоящият състав на ВКС намира следното: Необуславящ е първият въпросът, доколкото няма обсъждане в тази насока от САС; Вторият въпрос е неясно поставен и все с оглед на твърдения, според касатора, но не и направена констатация от САС за несъвпадения между крайните изводи на СГС и въззивната инстанция, нито при конкретно посочено от касатора противоречие в мотивите на двете решения; Същото се отнася и до формулирания трети въпрос – липсват посочени от САС противоречия в изводите му с тези на СГС; Четвъртият въпрос е необуславящ изхода на спора, доколкото САС е посочил, че ответникът не е бил в невъзможност да изпълни задълженията си по инвестиционната програма, както поддържа касаторът, напротив приел е, че касаторът е имал възможност да иска промяна на плана, както и да предприеме други мерки във връзка с обезопасяване на околната среда; Изложеното по четвъртия въпрос се отнася и за формулирания въпрос пети; Необуславящ е и шестият формулиран въпрос, доколкото САС е посочил, че извършеното по договора от 15.11.2003 г. не съответства на заявеното в инвестиционната програма. Независимо от изложеното във връзка с въпросите по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, следва да се посочи, че касаторът под формата на въпроси изразява желанието си за разрешение на спора при неприета от САС фактическа обстановка и ненаправени от САС правни изводи в този смисъл, без да излага съображения за наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, нито е налице противоречие с разрешението в т.19 от ТР № 1/2001 г. на ВКС при така изложените мотиви на САС, както се твърди в касационната жалба по тези въпроси.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 -3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК вр. чл.9 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /изменена с ДВ бр. 28/28.03.2014 г./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на АПСлПК сумата 500 лв. за изготвяне на отговор по касационната жалба на [фирма]
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1649/16.10.2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав по т.д. № 467/2011 г.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] от [населено място] [улица] да заплати на А. с адрес [населено място] [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.