О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
С., 10.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Тотка Калчева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 629 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по изпратената по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК касационна жалба с вх. № 5205/23.V.2012 г. на В. Г. Й. от С., подадена против решение № 670 /погрешно означено в жалбата с № 90/ на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 27 април 2012 г., постановено по гр. дело № 90/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС ГК, с-в І-10 от 11.ХІ.2011 г. по гр. дело № 1276/2010 г. С последното е бил отхвърлен не само искът на касатора срещу Н. А. К. от С. с правно основание ”по чл. 505, ал. 1 във вр. чл. 537 ТЗ” – за заплащане на левовата равностойност на 30 000 евро по запис на заповед, издаден на 20.І.2009 г и с падеж един месец по-късно /на 20.ІІ.2009 г./, но също и евентуално съединен с него иск на Й. срещу К. и тогавашната му съпруга Е. М. К. за заплащането на същата сума, но на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Оплакванията на касатора Й. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: паради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането на този съдебен акт /като неправилен/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Й. обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с недопустимост на атакуваното въззивно решение, още и с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този съдебен акт САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. по въпроса за служебния почин за проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото бил процесуалноправния въпрос коя е меродавната за определяне основанието /правната квалификация на иска/ молба: първоначалната искова молба или последващата уточнителна молба.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Н. А. К. от С. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за пороци на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответницата по касация Е. М. К. от С. не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на постановеното от САС решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на В. Г Й. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С разпореждане на първостепенния съд от 12.ІІ.2010 г. исковата молба на Й. е била оставена без движение, вкл. и с указанието подателят й да уточни основанието на иска си: „договор за заем или запис на заповед”, което той не бил сторил с първата си уточнителна молба /от 18.ІІ.2010 г/, а едва с последваща молба от 23.ІІ.2010 г. – в пределите на нов едноседмичен срок, е поддържал, че претендира присъждане на исковата сума от 30 000 евро, респ. на левовата й равностойност, на основание процесния запис на заповед, допълвайки, че ако този менителничен ефект „не отговаря на всички реквизити, посочени в ТЗ”, тогава да се счита „като разписка за дължимата сума”. Със свое протоколно определение от откритото с.з., проведено на 13.ІV.2011 г., Софийският градски съд е докладвал делото по реда на чл. 146, л. 1 ГПК, изрично произнасяйки се по правната квалификация на исковете, с които е бил сезиран от Й., а именно: иск по чл. 505, ал. 1 във вр. чл. 537 ТЗ срещу ответника Н. А. К., съединен под условието на евентуалност с иск по чл. 240 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу ответниците Н. Ал. К. и Е. М. К. – двамата като съпрузи. Видно е от решението на първостепенния съд, което въззивната инстанция е потвърдило изцяло, че главният иск по който СГС се е произнесъл е бил именно този с правно основание по „чл. 505, ал. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ”. Ако предназначението на последната разпоредба е по отношение на записа на записа да препрати, но само „доколкото са съвместими с естеството му”, към правилата за менителницата, то съдържанието на първия законов текст дословно гласи: „Когато менителницата не е платена на падежа, приносителят може да предяви обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица”. Това обстоятелство сочи, че първостепенния съд се е произнесъл по обратен иск, но без да съобразява процесуалното правило на чл. 219, ал. 3 ГПК, предпоставящо привличане на страна в процеса. Игнорирайки възражението на въззивника Й. за произнасяне по непредявен иск с мотив, че в заседанието, в което е бил направен доклад на делото, е присъствал неговия процесуален представител по пълномощие, Софийският апелативен съд се е произнесъл с атакуваното въззивно решение по съществото на същия иск: по чл. 505, ал. 1 ТЗ /във вр чл. 537 ТЗ/. Следователно налице е вероятност последното да представлява процесуално недопустим съдебен акт, тъй като няма данни по делото да е бил предявяван иск от категорията на предвидените в Гл. ХХХ, Раздел VІІІ на ТЗ обратни искове.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 670 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 27.ІV.2012г., постановено по гр. дело № 90/2012 г.
У К А З В А на касатора В. Г. Й. от С. ЧРЕЗ неговия процесуален представител по пълномощие от САК, че В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, ще следва да представи в канцеларията на търговската колегия на ВК/С документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 1 173.60 лв. /хиляда сто седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първо отделение от търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на касатора и на двамата ответници, посочени в исковата му молба, като Е. М. се призовава и с предбрачната си фамилия Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2