О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София 10.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на девети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 433 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. А.,Н. С.,А. С.,Г. С.,М. Б.,М. В.,Л. С.,В. К.,Р. С.,Д. С.,Г. С. и Е. И. чрез адв.Й. Д. срещу определение № 93 от 10.02.12г. по гр.дело № 93/12г.на състав на ІІ г.о.на Върховния касационен съд в частта му,с която са оставени без разглеждане касационни жалби вх.№ 44448/27.08.09г.и вх.№ 44450/27.08.09г.срещу въззивното решение на Софийски градски съд,постановено на 20.07.09г.по гр.дело № 2828/07г.в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд по предявения иск за изкупуване на ид.ч.от нива от 0.750 дка, категория,находяща се в строителните граници на [населено място],П.,м.П.,им.пл.№ ,кад.л.№ по кад.план на София,кв.Л. от 1956 г.,е прието,че следва да заплатят на купувача П. Г. М. сумата 1250 лв.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Касационните жалби са подадени срещу постановеното от въззивния съд решение в частта,с която по предявения иск за изкупуване на имот пл.№ ,кад.л.№ по кад.план на София,кв.Л. от 1956 г.е прието,че платената по договора цена следва да бъде изплатена само на П. Г. М..
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел,че като страна в производството по предявения по реда на чл.33 ал.2 ЗС иск,както и в диспозитива на решението на първоинстанционния съд,така и във въззивното решение е посочен само купувачът по договора от 15.01.04г.П. Г. М.,но не и неговата съпруга Р. Д. Ш.,с оглед на което е определено и кому следва да бъде изплатена цената по договора.При липса на произнасяне по иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС срещу Р. Д. Ш. според състава на ІІ г.о.не съществува правна възможност ВКС да се произнесе по подадена касационна жалба с доводи,че и на това лице следва да бъде платена уговорената в договора от 15.01.2004г.цена.
Определението е правилно.
В частната жалба против атакуваното определение, постановено от тричленен състав на ВКС,се поддържа,че при сключване на процесната сделка П. М. е бил в брак с Р. Ш.,която е конституирана като страна в процеса,поради което да бъдат допуснати до разглеждане касационните жалба с доводи за липса на произнасяне по отношение на нея.
Доводите са неоснователни.Със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо.В разглеждания случай правилно тричленният състав на ВКС е преценил,че подадените касационните жалби са недопустима,след като по отношение на Р. Д. Ш. не е постановен осъдителен диспозитив по иска с правно основание чл.33 ал.2 ЗС.
По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 93 от 10.02.12г.,постановено по гр.дело № 93/12г.на Върховния касационен съд,състав на ІІ г.о.в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.