5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 821 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. С. срещу решение № 70 от 22.04.2010г. по в. т. дело № 17/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 85 от 11.11.2009г. по т. дело № 211/2008г. на Русенски окръжен съд и ищецът – въззивник в производството пред ВТАС Агенция за следприватизационен контрол е осъден да заплати на ответниците И. И. И. и Л. Д. Г., двамата от [населено място] на всеки един от тях по 670 лв. – разноски по делото за въззивната инстанция. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен иска, предявен от Агенция за следприватизационен контрол, [населено място] против И. И. И. и Л. Д. Г., двамата от [населено място] с правно основание чл. 135 ЗЗД за обяваване за недействителна спрямо АСК извършената разпоредителна сделка с част от предмета на договора за приватизационна продажба – „магазин за промишлени стоки” с площ от 26,18 кв. м., обособена част от „магазин № 9” с площ от 157,18 кв. м., находящ се в [населено място], обособена част от имуществото на [фирма], [населено място] и А. е осъдена да заплати на двамата ответници сумата 2 000 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено по отношение на несъществуващ правен субект поради обстоятелството, че по силата на чл. 22а, ал. 1 ЗПСК /нов – ДВ, бр. 18/05.03.2010г., в сила от 05.03.2010г./ е създадена Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, а съгласно § 20, ал. 1 ПЗР на ЗИД на З. /ДВ, бр. 18/05.03.2010г./ Агенция за приватизация и Агенция за следприватизационен контрол са се преобразували чрез сливане в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и по силата на § 20, ал. 2 ПЗР на ЗИД на З. правата и задълженията на АП и А. преминават към АПСК. Релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът в писмено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: какъв е обемът на пълното доказване на знанието на третото лице – преобретател по сделката за увреждане на кредитора при преценката на събраните по делото доказателства, как се формира вътрешното убеждение и дали при иск по чл. 135 ЗЗД относно същия имот следва да се доказва намерение за увреждане или се прилага презумпция за знание.
Ответниците И. И. И. и Л. Д. Г., двамата от [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че към момента на неговото предявяване ищецът няма качеството на кредитор спрямо ответницата И. И. и ответника Л. Г., тъй като цената на имота, предмет на приватизационната продажба, е изплатена в срокове и размери, договорени между страните в приватизационния договор. В обжалвания съдебен акт са изложени съображения за липсата на знание у купувача Л. Г. за увреждането поради това, че при сключване на сделката с него продавачката се е легитимирала като собственик на продавания имот не с приватизационния договор, а с отделен констативен акт за собственост, и към момента на сделката разделянето на приватизирания обект на два самостоятелни имота е било осъществено при спазване на нормативната уредба. По отношение на разпореждането от купувача с имота преди изтичане на срока по чл. 11 от договора решаващия съдебен състав е приел, че този факт не води до осъществяване на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, тъй като липсват двата основни елемента – вреда на субект с качеството кредитор, какъвто е А., и липса на знание на длъжниците.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на допустимостта на въззивното решение настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Постоянна е практиката на ВС и ВКС, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези за недопустимост на съдебното решение, тъй като с оглед твърденията на исковата молба, ищецът е имал право на иск, което надлежно е упражнил, налице са положителните процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки. В хода на въззивното производство по силата на § 20, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗПСК /ДВ, бр. 18/05.03.2010г., в сила от 05.03.2010г./ Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол са преобразувани в създадената Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол. Към момента на подаване на въззивната жалба /10.12.2009г./ и връчване на призовката на въззивника /26.02.2010г./ за съдебното заседание, проведено на 24.03.2010г., А. е съществувала. Съгласно § 23, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗПСК /ДВ, бр. 18/05.03.2010г., в сила от 05.03.2010г./ висящите съдебни и арбитражни дела и изпълнителни производства към датата на влизането в сила на ЗИДЗПСК се продължават от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол до тяхното приключване във всички инстанции, съответно до приключването на изпълнителните производства, а съобразно § 20, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗПСК трудовите правоотношения на служителите на АП и А. не се прекратяват и преминават към АПСК. За съдебното заседание на 24.03.2010г. АПСК се счита редовно призована, предвид редовното призоваване на слялата се А. в АПСК и запазилите се правоотношения на служителите с АПСК, а подадената по делото на 22.03.2010г. молба от А. чрез юрисконсулт при АПСК Р. М., практически е подадена от АПСК. Поради изложените съображения, на основание § 23, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗПСК и с оглед факта, че се касае до преобразуване на А. в АПСК като пълен правоприемник, то въззивното решение не е постановено спрямо заличено юридическо лице, а се счита постановено спрямо съществуващ правен субект– универсалния правоприемник АПСК, чийто юрисконсулт е подал молба за съдебното заседание. Поради това предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за неговата допустимост не са налице.
Релевираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставените от касатора правни въпроси за необходимостта от доказване на намерението за увреждане или за прилагане на презумпцията за знание и за обема на доказването на знанието на третото лице – преобретател по сделката за увреждане на кредитора са релевантни за решаването на спора. Приложимата към решаване на поставените въпроси правна норма – чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД установява недвусмислено оборима презумпция за знание, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, и необходимостта от доказване на знание у преобретателя по сделката, че извършената сделка уврежда кредитора на длъжника – прехвърлител. Доказателствената тежест за установяване на знание у преобретателя за увреждане на кредитора се носи от последния, в случая ищеца, който следва да проведе пълно доказване, а именно да създаде сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение, тъй като от това зависи изводът за спорното право. Знанието за наличие на приватизационен договор не е равнозначно на знание за увреждане у третото лице, което купува обособен магазин от приватизирания обект. В хипотезата, когато третото лице е узнало съдържанието на приватизационния договор, може да се предположи наличието на знание за увреждане, но подобни факти и обстоятелства нито се твърдят от ищеца, нито са доказани в съдебните производства.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 22.04.2010г. по в. т. дело № 17/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.