4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр. София, 17.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание петнадесети април на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2380 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура – София против решение № 155/28.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 2304/2012 г. от Апелативен съд – София, VІІ състав.
Ответникът по касационната жалба я оспорва по същество, както и по отношение на наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е счел предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2, пр.първо ЗОДОВ за основателен до размер на 7500 лева, от общия предявен размер от 100 000 лева. С решението си, съдът е присъдил и дължимите съразмерно на уважената част от предявения иск съдебни и деловодни разноски. За да достигне до крайните изводи относно основателността на предявения иск, съдът е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата за вреди, тъй като по повдигнато от орган на П. на Р. Б. обвинение в извършването на престъпление, е постановена влязло в сила оправдателна присъда. Съдът е приел, че обективната отговорност на държавата следва да се ангажира на посоченото по-горе основание. По отношение на размера на дължимото обезщетение, предвид продължителността на наказателното производство /повече от тринадесет години/, както и наложеното ограничение за ищеца по делото да пътува извън пределите на страната, съдът е приел, че обезщетението от 7 500 лева е достатъчно да обезщети претърпените неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението, съдът е съобразил дадените указания с ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС по отношение на глобалното определяне на същото, предвид претенцията за обезщетяване на вредите както от продължителността на производството, така и от наложеното ограничение за свободно придвижване.Съдът е отчел и действията на ищеца, които в известна степен са допринесли за продължителността на наказателното производство, както и липсата на други вреди, извън установения със събраните поделото доказателства за емоционален дискомфорт, липсата на доказателства за наличието на причинна връзка между твърденията на ищеца за оставането му без работа от една страна, а от друга – воденото против него наказателно производство. Съдът е отчел и липсата на доказателства, установяващи накърняване на доброто име на ищеца, в резултат от наказателното преследване против него, той като той логично е бил вече пострадал от наличието на влязла в сила присъда за предходно деяние – отново кражба, през 1985 година.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по правният въпрос, относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Сочи се противоречие по възприетото от съда по този правен въпрос със задължителна съдебна практика – т.ІІ от ППВС №4/1968 г. и т.3 и т.11 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС, както и т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Въздигнатият от чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай, поради което размерите на присъдените обезщетения е различен по отделните казуси. В т. 11 от ППВС № 4/1968 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Съдът не е процедурал в нарушение на указанията, дадени с цитираното постановление, доколкото не е отрекъл задължението си да обсъди всички обстоятелства, на които се основава претенцията, както и възраженията на ответника, поради което не е и налице соченото противоречие.
П. сочи доводи за неправилност на решението в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. Формулиран правен въпрос по посочените задължителни критерии липсва. Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката при определяне размерите на обезщетението, въпреки, че това е маркирано в мотивите и че съдът не се е съобразил с изискванията на чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС и съдилищата. Касаторът цели да постави проблема за съдържанието на понятието „справедливост“ според чл. 52 ЗЗД и оттам – за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Дори и да се приеме, че е поставен относим правен въпрос, налице е единна и многобройна съдебна практика на ВКС по поставения проблем – например в решение № 407 по гр. д. № 1273 за 2009 г. на III ГО, в които се приема за правилно тълкуването, изразявано в постоянната съдебна практика, относно справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включващ винаги конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Изрично ВКС приема, че съдът следва да съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди – болки и страдания, за да се счете, че решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. Това разрешение на правния въпрос е сторено в синхрон с тълкуването, дадено от Върховния съд в ППВС № 4/68, според което при определянето на справедливото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички относими обстоятелства, като посочи кои от тях обосновават присъдения размер. В разглеждания случай въззивният съд е постъпил по указания начин – ясно е изразено кои обстоятелства са значими във връзка с определянето на справедливия размер на обезщетението и защо съдът приема този размер.
Оплакването за наличие на противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 4 януари 2001 г. ОСГК, тъй като няма изложени мотиви за причинно-следствената връзка между обвинението и настъпилите вреди, също е изложено като касационно оплакване. И в този случай, дори да се приеме, че е посочено общото основание за допускане на касационното обжалване, то отговор не следва да се даде от ВКС в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК, тъй като подобно противоречие не се наблюдава. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви в това отношение не е основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
Предвид изхода на спора в производството по чл.288 ГПК, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в това производство съдебни и деловодни разноски, в размера на 1600 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0354114/18.03.2013 г.
Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155/28.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 2304/2012 г. от Апелативен съд – София, VІІ състав.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Г. Г. Д. сумата 1600 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.