2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 02.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4144 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. К. Т., с адрес в [населено място], чрез адв. З. П., против въззивното определение № 334 от 10 октомври 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 386/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено определение № 1066 от 27 септември 2019 г., постановено по гр.д. № 383/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за връщане на подадената от Т. молба вх. № 8611/02.08.2019 г. за възстановяване на срока за изпълнение на дадените ? с разпореждане № 1694 от 18 юни 2019 г. указания.
Частната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение. Поддържа се, че срокът за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба, даден с разпореждане № 1694 от 18 юни 2019 г., е бил пропуснат, тъй като съдът неправилно не е уведомил страната за продължаването на срока. По тези съображения жалбоподателката счита, че са налице особени непредвидени обстоятелства, обуславящи основателността на искането ? за възстановяване на срока. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт, както и за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Относимите обстоятелства са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която Т. е предявила иск срещу държавата за заплащане на сума в размер на 10 милиарда лева, като са изложени твърдения за незаконосъобразни действия от страна на органите на прокуратурата и на съдебен психиатър, за укриване и заличаване на доказателства и за незаконно подслушване. С разпореждане № 1694 от 18 юни 2019 г. окръжният съд е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности. Тъй като ищцата е направила искане за предоставяне на правна помощ, което е уважено, препис от разпореждане № 1694 от 18 юни 2019 г. е връчен на назначения служебен адвокат на 10.07.2019 г. С молба от 17.07.2019 г. той е поискал продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като окръжният съд е продължил срока с десет дни, считано от 18.07.2019 г. По делото е постъпила молба вх. № 8611/02.08.2019 г., с която Т. е направила искане за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности. С разпореждане № 1694 от 11 септември 2019 г. окръжният съд е дал указания за привеждане на молбата в съответствие с изискванията на чл. 65 ГПК, а именно: за прилагане на уточнение на исковата молба в съответствие с указанията, дадени с разпореждането от 18 юни 2019 г., както и за посочване на обстоятелствата, които обосновават молбата за възстановяване на срока и доказателства за основателността ?. Препис от определението е връчен на страната чрез процесуалния ? представител на 17.09.2019 г. С молба вх. № 10172/24.09.2019 г. ищцата е заявила, че към исковата молба е приложила доказателства за незаконосъобразните действия на органите на прокуратурата.
С определение № 1066 от 27 септември 2019 г. окръжният съд в [населено място] е констатирал, че указанията, дадени с разпореждането от 11 септември 2019 г., не са били изпълнени в указания срок, поради което е върнал молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, апелативният съд в [населено място] е приел, че окръжният съд законосъобразно е върнал молба вх. № 8611/02.08.2019 г., тъй като съгласно разпоредбите на чл. 64, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 ГПК пропуснатото действие следва да бъде извършено преди съдът да е допуснал възстановяването. Прието е, че в случая не е спазено изискването на закона за прилагането на книжата, за подаване на които се изисква възстановяване на срока, въпреки изричните указания на съда, за които представителят на страната е бил редовно уведомен.
К. съд счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателката не формулира правен въпрос, който да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяването на обжалваното определение, за който да са налице допълнителните основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението към жалбата, а може само да го уточни и конкретизира. В настоящия случай изрично поставеният въпрос следва ли съдът да уведоми страната-молител за удължаване на срока по чл. 63 ГПК, не е обусловил изхода на спора, тъй като съдът е преценил, че на съобразяване не следва да се подлагат каквито и да е обстоятелства във връзка с правилото на чл. 63 ГПК, доколкото не са изпълнени разпоредбите на чл. 64, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 ГПК при подадена от частната жалбоподателка молба за възстановяване на срока за отстраняване на констатирани нередовности на исковата й молба. Ето защо липсва основание за допускане на касационното обжалване по необусловилия изхода на спора правен въпрос.
Не съставлява основание за допускане на касационното обжалване и общо заявеното оплакване, че въззивното определение е постановено при очевидна неправилност. Не се обосновават хипотезите, предполагащи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Следва да бъде посочено, че решаващият извод на въззивния съд за законосъобразност на действията на първоинстанционния съд напълно съответства на константната практика на ВКС по приложението на чл. 65, ал. 2 ГПК, съгласно която условията за разглеждане на молбата за възстановяване на пропуснат срок са да се посочат особените непредвидени обстоятелства, поради които същият е пропуснат, и доказателствата за установяването им, както и да се подадат книжата, за подаването на които се изисква възстановяване на срока (определение № 548 по ч. т. д. № 482/2010 г., I т. о.; определение № 390 от 22.06.2012 г. по ч. т. д. № 343/2012 г., I т. о.; определение № 657 от 15.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4849/2014 г., III г. о.; определение № 820 от 6.11.2014 г. по ч. гр. д. № 5658/2014 г., IV г. о.).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 334 от 10 октомври 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 386/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: