2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 22.10. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 476/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] срещу разпореждане № 5184 от 29.05.2012 г. по в. гр. д. № 817/2012 г. на Варненския окръжен съд с искане то да бъде отменено като неправилно.
Ответницата Р. И. А. счита частната жалба за недопустима предвид ограничението по чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК при цена на иска 1 758.56 лева, както и поради обстоятелството, че вече е постановено въззивно решение по делото, което е влязло в сила като необжалваемо, така че липсва правен интерес от обжалване на разпореждането във връзка с подведомствеността на спора.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
По предявения срещу него иск за недължимост на неплатена цена за консумирана електрическа енергия ответникът /сега жалбоподател/ е направил пред въззивния съд в съдебното заседание от 25.04.2012 г. възражение за недопустимост на производството по съображения, че спорът е подведомствен на административния съд.
С обжалваното разпореждане въззивният съд приел, че няма произнасяне с нарочно определение по това възражение, приемайки го за основателно или неоснователно. Не е налице атакуваният с частната жалба съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол на основание чл. 15, ал 2. ГПК. По тези съображения частната жалба вх. № 14339 от 02.05.2012 г., подадена от [фирма], е върната.
Възражението за недопустимост на частната жалба, подадена срещу това разпореждане, мотивирано с цената на иска – чл. 280, ал. 2 ГПК, е неоснователно, защото разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК се отнася за определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК, а в случая се обжалва разпореждане на въззивен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК.
По същество частната жалба е неоснователна.
Определението по чл. 15 ГПК по въпроса дали заведеното дело е подведомствено на съда подлежи на самостоятелно обжалване доколкото спорът, по който е повдигнат този въпрос, е висящ. Това е така, защото подведомствеността е една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното решение. При наличие на вече постановено съдебно решение разрешаването на спора за подведомствеността би могло да доведе до отмяната на същото като недопустимо и прекратяване на производството по делото само при положение, че спорът не е разрешен окончателно.
В разглеждания случай въззивният съд не се е произнесъл с изричен съдебен акт по чл. 15 ГПК, а е продължил процесуалните действия по предявения пред него отрицателен установителен иск с предмет парично вземане и е постановил решение № 1023 от 22.05.2012 г. по в. гр. д. № 817/2012 г., от което следва извод, че явно е счел възражението за неподведомственост на спора на гражданския съд за неоснователно. При това положение становището му по този въпрос би подлежало на проверка по пътя на касационното обжалване на въззивното решение, стига същото да не е изключено от касационен контрол. То, обаче, е по иск с цена 1 758.56 лева и тъй като на основание чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване, с постановяването му е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 1 ГПК.
Горното обуславя извода, че за жалбоподателя липсва правен интерес от отмяна на разпореждането, с което частната жалба във връзка с подведомствеността е върната, тъй като не биха се постигнали целените правни последици – прекратяване на производството по делото пред гражданския съд. Затова, като е оставил без разглеждане тази жалба, въззивният съд в крайна сметка е постановил правилен съдебен акт, макар и не по изложените в него съображения. Частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.
На ответницата следва да се присъдят направените разноски от 200 лева за отговора на частната жалба, съставляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 234665 от 04.09.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 5184 от 29.05.2012 г. по в. гр. д. № 817/2012 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], В. тауърс Г, да заплати на Р. И. А. сумата 200 /двеста лв./ лева, съставляваща разноски за производството пред Върховния касационен съд на РБ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: