О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 22.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 129 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби на [фирма] чрез адвокат Н. С.: срещу решение № 707/03.05.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 532/2010 г. в осъдителната му част /отменително-уважителната му част/ и срещу решение № 146/10.08.2011 г. на същия съд и състав за допусната поправка на явна фактическа грешка в решението, посочено по-горе.
В първата касационна жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК. Изложените основания към първата жалба се поддържат като приложими и за втората касационна жалба срещу решението за поправка на явна фактическа грешка.
Ответникът по касационните жалби – [фирма] оспорва допускането им по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от [фирма] / с предишно наименование [фирма]/ по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД срещу настоящия касатор, вписан като [фирма], за сумата 370 989 лв., получена без правно основание. Ищецът твърди, че по реда на съдебно-изпълнително производство, по издадени изпълнителни листа по записи на заповед в полза на ответника, са му събрани и суми, които не дължи, тъй като са по записи на заповед за заплатени лизингови вноски, т.е. платени са без основание и иска връщането им с иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД. Искът е отхвърлен от СГС. САС е отменил решението на СГС в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 32045.83 лв. до 370989 лв. и е постановил друго решение, с което искът е уважен за отменения размер, а именно за 338943.17 лв. на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД с направените разноски. С решение № 146/10.08.2011 г. е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 707/03.05.2011 г., като е постановено в диспозитива на решението на ред 20 да се чете, че присъдената сума е със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане САС е приел, че отношенията между страните са по лизингов договор и допълнително споразумение към него, като в последното е договорено, че изпълнението на лизинговите вноски се обезпечава с подписване на записи на заповед, които нямат самостоятелен характер и периодично се подновяват при промени на дължимите размери на лизинговите вноски. Обсъждайки представения договор от 07.08.2003 г., споразумението към него и последвалото ново споразумение, издадените записи на заповед, издадените изпълнителни листа, плащанията на лизинговите вноски, заключението на ССЕ и излагайки подробни съображения във връзка със събраните по делото доказателства, САС е приел, че ищецът [фирма] е останал задължен по лизинговия договор само за сумата 32045.83 лв., поради което искът му за връщане на платеното без основание по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за разликата над тази сума до предявения размер 370989 лв. е основателен със законната лихва от предявяването на исковата молба и разноски. Доколкото е мотивирана дължимост на законна лихва в мотивите на решение № 707/03.05.2011 г., но липсва произнасяне в диспозитива на същото, несъответствието е отстранено с решение № 146/10.08.2011 г за поправка на явна фактическа грешка.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а навежда доводи за неправилност с оглед приетата от САС квалификация на иска, като поддържа, че уважавайки субсидиарен иск, а не иск на договорно основание, съдът е разгледал недопустим иск. Касационните основания в тази жалба са приложими, според касатора и срещу решението за поправка на явна фактическа грешка.
Вярно е, че правната квалификация на всеки иск е сварзана с допустимостта на постановеното по него решение, но само когато с това решение съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхват на търсената защита. В настоящия случай ищецът иска връщане на дадено с оглед сключен договор, но над дължимия по договора размер, връщане на дадено без основание – хипотеза на чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД и в тази рамка съдът е квалифицирал предявения иск, обсъждайки и излагайки подробни съображения за договорните отношения между страните, дължимото плащане по договора и платеното по издадени изпълнителни листа. Ето защо, макар и с неформулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, липсват основания, навеждащи на вероятна недопустимост на обжалваното решение, за да се допусне същото до касационно обжалване /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Същото се отнася и за втората касационна жалба срещу решение № 146/10.08.2011 г. за поправка на явна фактическа грешка. Оплакванията за неправилност и необоснованост /и то неконкретизирани/ са по чл.281 т.3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани като основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК с оглед разграничението на двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, и поредността за пнроизнасяне по тях. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а само посочването на законовата разпоредба на чл.280 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК не обуславя приложението й /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решение № 707/03.05.2011 г. на САС в обжалваната част – отменително-уважителната му част и на решение № 146/10.08.2011 г. на САС
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, тъй като тази страна не е представила доказателства да е сторила разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 707/03.05.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 532/2010 г. в обжалваната му част – отменително-уважителната му част и разноски, както и на решение № 146/10.08.2011 г. по гр.д. № 532/2010 г. на същият съд и състав за допусната поправка на явна фактическа грешка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.