О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 24.10.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 689 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Д. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 21.07.2011г. по гр.д.№67/2011г.,с което е оставено в сила решение №255/14.09.2006г. на РС-Карнобат по гр.д.№532/2004г.,с което е отхвърлена претенцията на касаторката на основание чл.12,ал.2 ЗН срещу М. М. К.,починала на 19.11.2006г. с процесуални правоприемници И. П. К.,А. И. А. и П. И. К.,за поставяне в неин дял на 80% от допуснатите до делба земеделски земи,както и претенцията за присъждане на сумата 75600лв.,представляваща равностойността на направените от нея разходи за средствата за гледането,полагането на грижи и издръжката на наследодателя М. Р. Х. за периода 1967-1985г.,която претендирана стойност се приравнява на припадащата се ? ид.част на съделителката М. М. К.,както и решение №115/14.10.200г. на РС-Поморие по гр.д.№188/2009г.,с което е съставен и обявен окончателен разделителен протокол за обособяване на процесните недвижими имоти в два дяла,при което решението е изменено само в частта,с която са определени стойностите на двата дяла.
Постъпила е и частна жалба от М. М. Д. срещу определение №3517/12.12.2011г. по гр.д.№67/2011г. на Варненския окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата й за присъждане на разноски в размер на 2800 евро и за допълване на решението.
По подадената касационна жалба вх.№29040/15.09.2011г.:
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че решението на въззивния съд е незаконосъобразно,неправилно и в противоречие с материалния закон,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при незачитане на безспорни факти и доказателства. Поддържа,че наличието на противоречие между констатираните по делото факти и правните изводи на съда обосновава едно от основанията за допускане на касационно обжалване. Поставя въпроса дали даването на издръжка на родител е само морален дълг,по който въпрос твърди,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед представеното решение №49/28.04.2010г. по гр.д.№80/2010г. на Разградския окръжен съд. Поддържа също така,че доколкото предмет на делбата са реституирани имоти,т.е. дели се наследство,открито значително след смъртта на наследодателя,това изисква от ВКС да уеднакви практиката на съдилищата по отношение претенциите за неоснователно обогатяване,за присъждане на обезщетение за сметките за давани средства за издръжка на наследодателите и по отношение на давността.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. П. К.,А. И. А. и П. И. К. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Част от формулираните в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК /излагат се съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт/,което обаче не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. Доводите за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК касаят извършването на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства,а не принципно разрешен правен въпрос по приложението на процесуална или материалноправна норма.
Посоченият конкретен въпрос дали даването на издръжка на родител е само изпълнение на морален дълг не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като липсва отбелязване представеното от касатора решение №49/28.04.2010г. по гр.д.№80/2010г. на Разградския окръжен съд да е влязло в сила и да представлява с оглед на това установена съдебна практика по поставения въпрос. Освен това съображенията на въззивния съд за отхвърляне на заявената претенция са,че посредством даваната издръжка не се установява принос за увеличение на наследството с имотите,предмет на делбата /земеделски земи,възстановени по реда на ЗСПЗЗ/, доколкото наследодателят е придобил правото на собственост върху тези имоти преди обобществяването им в Т.,т.е. преди 1949г., към който момент не се твърди и не се установява М. М. Д. да е осигурявала издръжката на своя баща /твърденията касаят периода 1967-1985г.,който период е неотносим към придобиване правото на собственост върху процесните,а оттам и към установяване на принос за увеличение на това наследство /.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за необходимостта от допускане на касационно обжалване с оглед предмета на делбата-реституирани имоти,тъй като въпросите за претенциите за неоснователно обогатяване и присъждане на обезщетение за сметките за даване средства за издръжка на наследодателите са формулирани твърде общо,поради което не могат да бъдат свързани с давани от съдилищата конкретни разрешения по дела за делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти,а по реда на чл.290 и сл. ГПК Върховният касационен съд не разполага с правомощие да дава общи ръководни указания на съдилищата за начина,по който следва да бъдат решавани определен тип дела.
По отношение началния момент,от който започва да тече погасителната давност за претенции за неоснователно обогатяване, указания, задължителни за съдилищата,са дадени в т.7 на ППВС №1/1979г., с които въззивният съд се е съобразил,поради което не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По отношение на претенцията по чл.12,ал.2 ЗН според настоящия състав не е налице необходимостта от специално тълкуване с оглед на обстоятелството,че правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ,доколкото фактът на възстановяване не рефлектира върху фактическия състав на тази претенция и по-специално върху изискването за установяване на конкретен принос за увеличение на наследството именно по отношение на имуществото,предмет на делбата. Преценката за наличие на такъв принос съгласно трайно установената и преобладаваща съдебна практика,се извършва към момента на придобиване на собствеността,респ. впоследствие с цел запазване на имуществото в патримониума на наследодателя,каквито твърдения обаче в случая не са били наведени,а оттам и подобни предпоставки не са били преценявани от въззивния съд.
С оглед на това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По подадената от М. М. Д. частна жалба вх.№284/05.01.2012г.:
В обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел,че няма основание за присъждане на разноски в полза на М. М. Д. след като подадената от нея въззивна жалба е неоснователна. За неоснователно е прието и искането за допълване на решението по причина,че съдът се е произнесъл изцяло по заявеното искане.
Според настоящия състав частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в предвидения от закона срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,като съображенията за това са следните:
Разноски в делбеното производство се присъждат по правилото на чл.293а ГПК/отм./,респ. чл.355 ГПК,обн.Дв.бр.59/2007г.,съгласно което страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им и само по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по общите правила. По отношение на заявените за разглеждане претенции по сметки отговорността на страните за разноски следва от общите правила на ГПК. В случая обаче след като претенциите на М. Д.,заявени по реда на чл.286 ГПК/отм./ са отхвърлени, правилно съдът е приел,че разноски в производството не следва да й бъдат присъждани-съгласно чл.64,ал.1 ГПК8отм./ заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска,т.е. само и доколкото предявеният иск е бил уважен,но не и при отхвърляне на иска.
Правилен е и изводът за неоснователност на искането за допълване на решението.
Съдът следва да допълни вече постановеното решение само ако не се е произнесъл по цялото искане,формиращо предмета на делото. Във втората фаза на делбеното производство предметът се изчерпва с извършването на делбата и заявените претенции по сметки. В случая е налице произнасяне по всички заявени в срока по чл.286 ГПК/отм./ претенции. Посочените в молбата от 13.09.2011г. претенции не са били своевременно предявени за разглеждане и делбеният съд правилно е приел, че не дължи произнасяне по тях в настоящето производство.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.07.2011г. по гр.д.№67/2011г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. М. Д. срещу определение №3517/12.12.2011г. по гр.д.№67/2011г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,