О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 25,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 479/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „ Е. ОН Б. П. ”АД- гр. В. против определение № 87 от 23.02.2010 г. по ч.гр.дело №14/2010 г. на Силистренски окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба –„ С. ”ООД- гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът е поддържал, че счита, че процесното определение подлежи та касационно обжалване, тъй като били изпълнени изискванията на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, както и тези на чл.280, ал.2 ГПК, „ а именно съществувало противоречиво произнасяне на съдилищата и то именно на Силистренски районен съд”. Посочени и приложени са разпореждания за издаване на изпълнителни листове на Силистренски районен съд, както и заявления, за които страната е твърдяла че са подадени от нея във връзка с приложените разпореждания. Направен е извод, че били постановявани изцяло противоречиви разпореждания „ на база едно и също основание- подаване на заявление за идване на заповед за изпълнение, формално оформено по един и същи начин”. Посочено е лаконично, че съгласно чл.280, ал.1, т3 ГПК, произнасянето на ВКС по настоящия казус ще спомогне за точното прилагане на закона, а в конкретния случай- „какво се разбира под индивидуализиране на вземането, така че то да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 т.4 ГПК”. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Дори, обаче, да се приеме, че общо поставения въпрос относно индивидуализиране на вземането съобразно чл. 127, ал.1, т.4 ГПК е релевантен, то не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 т.2 и 3 ГПК/ посочени от касатора/. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяната хипотеза на т.2, означава съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и съдилищата. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, изложеното разбиране на страната за наличие на противоречива практика на Силистренски районен съд, тъй като разпорежданията за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.405, ал.1 ГПК не обективират каквато и да било практика, с тях не се разрешава конкретен правен спор, нито съставляват акт, с който се разглежда по същество искането за издаване заповед за изпълнение. Разпореждането урежда правните последици от влязлата в сила заповед за изпълнение. Освен това, не съставляват установена практика на съдилищата и заявленията подадени от касатора до съда, като освен това същият не е установил и връзка между тях и разпорежданията които е приложил.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието. Липсата на доводи, свързани с противоречивото прилагане на чл.127 ГПК от съдилищата, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата й, свързана с разбирането, че се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 87 от 23.02.2010 г. по ч.гр.дело №14/2010 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: