О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр. София, 26.06. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1772 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. П. Г. срещу решение № 213 от 21.12.2017г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 80 от 19.03.2018г., постановени по гр. дело № 540/2017г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 906/18.10.2017г. по гр. дело № 2097/2017г. на Сливенски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Г. Г., ЕГН: [ЕГН], е предоставено на майката – ответницата А. И. А.; определено е местоживеенето на детето при ответницата в [населено място], [улица], [жилищен адрес]; определен е режим на лични отношения на бащата – ищец с детето и ищецът е осъден на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител А. И. А. месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. С решението е ангажирана отговорността на ищеца за съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът Г. П. Г. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Г. Г. да бъде предоставено на него, да се определи местоживеене на детето при бащата, да се определи подходящ режим на лични отношения на детето с майката А. И. А. и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в минимален размер. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1/ „Следва ли при постановяване на решение по чл. 127, ал. 2 СК и решаване на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права съдът да определя съгласно конкретния случай, водещ критерий крехката възраст на малолетното дете?“ и 2/ „Как следва да се преценява интереса на детето- съобразно един критерий /в случая водещия/ или в съвкупност от всички критерии съобразно установените по делото релевантни обстоятелства?“, по които сочи разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1974г., решение № 294 от 11.11.2015г. по гр. дело № 1454/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 292 от 06.11.2013г. по гр. дело № 2966/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба /ответница и в производството/- А. И. А. в писмен отговор, подаден в законния преклузивен срок, излага становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Моли да й бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, т.е. същата е процесуално допустима. Не са налице обаче релевираните общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предявеният иск е с правно основание чл. 127, ал. 2 СК по инициатива на бащата на малолетното дете, родено по време на фактическото съжителство на страните, Г. П. Г., относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Второинстанционният съд е изслушал родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК в открито съдебно заседание на 20.12.2017г., при което майката е дала обяснения, че работи от 14 години в едно и също предприятие в [населено място], за разлика от ищеца, който често смяна работата си. Посочила е, че винаги тя се е грижила за детето по време на честите му заболявания, както и че детето и нейният син от друга връзка, с когото живеят заедно, имат перфектни отношения. Бащата е дал обяснения, че работи в цех за найлонови торбички в [населено място], редовна смяна от 08 ч. и 30 м. до 16 ч. 30 м.. Посочил е, че живее в собствено жилище заедно със своите родители, които са пенсионери и му помагат при отглеждане на детето, че майка му е работила 40 години в детска ясла, че осигурява всичко необходимо за детето, включително лекарства и че след раздялата му с ответницата, основно той се е грижил за детето.
При съвкупната преценка на приетите по делото писмени и гласни доказателства, вкл. социалния доклад, изготвен от Агенция за социално подпомагане – Дирекция Социално подпомагане, [населено място], и обясненията на страните по чл. 59, ал. 6 СК, решаващият съд е направил извод, че и двете страни притежават добър морален облик и родителски капацитет. Приел е, че и двамата родители желаят да се грижат за детето, ангажирани са с него и неговото бъдеще, създават му подходящи условия за отглеждане, еднакво са привързани към детето, както и то към тях. Въззивният съд е намерил, че всяка една от страните може да разчита на помощта на своите родители при отглеждане на детето и заобикалящата социална среда и при двамата е безопасна и благоприятна за детето. Приел е за установено, че между страните има висящо и друго дело за делба на недвижим имот в [населено място], придобит в съсобственост.
Съобразявайки задължителните разрешения в Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г. на Пленума на ВС досежно правнорелевантните обстоятелства за определяне на кого да се предостави упражняването на родителските права по отношение на дете, преценявайки ниската възраст на детето – 3 години и 10 месеца, обуславяща нужда от непосредствени и специфични майчини грижи, пола му-женски, с оглед на който за детето е по-подходящо да формира модела си на поведение като жена по примера на майката, полаганите от майката през целия живот на детето и най-вече в случай на заболяване грижи за него, Сливенски окръжен съд е приел, че въпреки наличието на родителски капацитет и възможности и на двете страни, майката е по-пригодна да го отглежда и възпитава, поради което е предоставил упражняването на родителските права на нея. В тази конекситетна връзка е определил и местоживеенето на детето при майката, като е осъдил бащата да заплаща ежемесечна издръжка в минимален размер от 115 лв., определяйки режим на лични отношения между ищеца и детето.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наведените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищеца дори да осъществяват общото, не осъществяват соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. САС изцяло е съобразил задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, чиито задължителни разрешения са възпроизведени в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 334 от 06. 01. 2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г.о.; решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г.о.; решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д. № 1454/2015г. на Четвърто г.о. и др., вкл. сочените от касатора, относими към производствата по чл. 127, ал. 2 СК/. Според последната упражняването на родителските права и мерките на личните отношения следва да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни и търпят развитие, като същевременно всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Установено в практиката е разбирането за степенуването на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита, включително съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които е необходимо да бъдат анализирани в светлината единствено на интереса на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно. Съобразявайки всички правнозначими горепосочени обстоятелства /родителски капацитет и морален облик; действително предприети родителски грижи като вид, продължителност и ефективност; ниската възраст на детето /3 г. и 10 м./; пола на детето-женски; наличната помощ в отглеждането на детето от трети лица /родители/ и добрите към момента на приключване на устните прения условия на живот при майката, както и факта, че основно майката е полагала грижи за детето в случаите на заболяване, изцяло в съответствие със задължителните разрешения на Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, въззивният съд е преценил, че в интерес на детето е предоставянето на упражняването на родителските права на майката. Този извод е изграден на базата на всички установени с приетите по делото доказателства /писмени и гласни/ и правнозначими критерии по смисъла на Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, оценени комплексно и взаимосвързано, включително обясненията на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 200 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, платен пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 21.12.2017г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 80 от 19.03.2018г., постановени по гр. дело № 540/2017г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН: [ЕГН], да заплати на А. И. А., ЕГН: [ЕГН], сумата 200 лв. /двеста лева/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.