Определение №517 от 29.11.2019 по ч.пр. дело №4128/4128 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517

София, 29.11.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на ……………………. ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4128 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ЕКО-ТЕХ ПРО“ ЕООД, гр. София срещу определение № 553 от 02.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 420/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 18.06.2019 г. по т.д. № 83/2018 г. на Добрички окръжен съд за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основанията за допускането на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: „Кой са релевантните за делото факти и обстоятелства? Допустимо ли е съдът да обсъжда факти, които не са заявени от ищеца и чиито правни последици не се претендират и може ли съдебното решение да се основава на тях?“ и „Допустимо ли е съдът да мотивира съдебния си акт, в конкретния случай определение за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, с факти и обстоятелства, на които страните не са се позовали и съответно не са включени в проекта за доклад, в хипотезата преди приемане на окончателния доклад, поради непровеждане на първо по делото заседание и по него не са постъпили възражения?“. Сочи се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 38/29.03.2011 г. по гр.д. № 1276/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 127/05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 527/15.03.2012 г. по гр.д. № 943/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 305/11.01.2013 г. по гр.д. № 674/2012 г. по описа на ВКС, II г.о., а вторият – че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „ТРАНСМОБИЛ“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. К.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, а по същество същото е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Варненският апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по делото по предявения от „ЕКО-ТЕХ ПРО“ ЕООД срещу „ТРАНСМОБИЛ“ ООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД до приключване производството по гр.д. № 16711/2018г. на Софийски районен съд по предявения от „ЕКО-ТЕХ ПРО“ ЕООД срещу „ТРАНСМОБИЛ“ ООД иск с правно основание чл.76 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че е налице преюдициалност по отношение на един от елементите на фактическия състав на иска с правно основание чл.49 ЗЗД, а именно досежно твърдяното противоправното виновно поведение на служителите на ответника – насилствено отнемане на фактическата власт на ищеца върху движимата вещ и от това поведение се твърди от ищеца, че е претърпял имуществени вреди. Изложени са съображения, че в производството по иска с правно основание чл.76 ЗС следва да се установи извършеното от ответника/или за него/ неправомерно нарушение – насилствено отнемане на фактическата власт върху вещ, вкл. движима, на владелец или държател, а това нарушение съставлява винаги виновно действие с характер на непозволено увреждане, т.е., ако такъв иск бъде уважен и ответникът се осъди да възстанови насилствено отнетото владение на ищеца владелец върху вещта, то страните ще бъдат обвързани от формираната СПН, че се възстановява отнетата чрез насилие /виновно действие с характер на непозволено увреждане/ фактическа власт върху движимата вещ. Прието е, че това от своя страна би се явило преюдициално досежно посочения елемент от фактическия състав на иска по чл.49 ЗЗД.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. В случая повдигнатите от жалбоподателя въпроси са не са били предмет на разглеждане във въззивното определение, а посочената в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по първия въпрос съдебна практика е неотносима. Поставеният втори въпрос е неотносим и защото предпоставя в себе си първото по делото заседание да не е било проведено, а в конкретния случай първото по делото заседание е било проведено. Отделно от това, видно от съдържанието на исковите молби в обстоятелствените им части фактическите твърдения относно поведението на ответника са идентични.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 553 от 02.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 420/2019 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top