ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 517
София, 03. ноември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 3124 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 153/25.02.2016 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 529/2015 в частта, в която е отхвърлена молба за отмяна обезпечението.
Недоволен от определението е жалбоподателят О. Л. Н., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че допуснатата обезпечителна мярка може да се използва само за обезпечение на вземането, предмет на предявения иск, но не и за обезпечаването на изпълнението на други задължения.
Ответниците по молбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и тура крой на производството, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че обезпечителната мярка е допусната за обезщетението на иск за обещетение за вреди в размер на 120.157,18 лева. След постановяване на въззивното решение, с което искът е уважен до този размер, като са присъдени и разноски в размер на 15.478,87 лева, молителят е платил на два пъти на кредитора общо 120.157,18 лева, но е и присъдените разноски, поради което обезпечението е отменено за разликата над 15.478,87 до размера на 120.157,18 лева.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че от гледна точка на изпълнението на задълженията (чл. 63 – чл. 78 ЗЗД) и на изпълнителния процес паричното вземане се състои от три части: главница, лихви и разноски (вж. решение № 86/14.08.2014, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 6766/2013 и решение № 118/13.04.2016, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 5021/2015) и в този смисъл вземането за разноски е част от обезпеченото вземане. Също правилно съдът е приел, че съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие разноските и главницата (при частично плащане), погасяват се най-напред разноските и най-после главницата. Молителят твърди, че чрез извършените плащания в размер на общо 120.157,18 лева е погаси спорното вземане, но неговото първо плащане е отишло за погасяване на разноските и затова остава да дължи главница.
Молбата, с която претендираният длъжник иска отмяна на допуснатото в полза на претендирания кредитор обезпечение се основава на погасяване на претендираното вземане чрез плащане, но то не е достатъчно да покрие първо разноските и след това главницата.
В т. 1 ТР № 6/2014 от 23.10.2015 г. ВКС, ОСГТК по т.д. № 6/2014 е прието, че размерът на обезпечението по решения за парични вземания съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК се определя от размера на предявените и уважени за конкретна сума искове по главните и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, които се включват в понятието „присъдена сума”. В размера на обезпечението не се включват лихвите за времето след предявяване на исковете и присъдените разноски (вж. и ТР № 2/24.10.2012 г. по т.д. № 2/2012 ВКС, ОСГТК и ТР № 8/31.10.2012 г. по т.д. № 8/2012 ВКС, ОСГТК). Това разрешение обаче се основава на не погасяването на спорното вземане, а на процесуалните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение. Аргументи от това тълкувателно решение за начина на погасяване на спорното задължение чрез частично плащане не могат да се вадят.
Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 153/25.02.2016 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 529/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.