О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 07.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. д. № 1217 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ю. М. – пълномощник на В. П. М. и М. П. М., срещу въззивно решение № 242 от 11.10.2016 г., постановено по гр. д. № 323/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, в частите с които е потвърдено първоинстанционното решение.
Ответниците по касация Н. Д. П., Н. П. И. и И. П. В., чрез процесуалния си представител, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска. Посочват, че в жалбата липсват конкретно формулирани въпроси, от значение за изхода на спора. Поставените въпроси са от значение единствено за правилността на обжалваното решение и са свързани с възприемането на установената фактическа обстановка.
Останалите ответници по жалба не вземат становище.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 492 от 18.04.2016 г. по гр. д. № 2927/2014 г. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. П. М. и М. П. М. срещу Н. Д. П., Н. П. И., П. Т. И., И. П. В., Р. Д. С. и И. Д. С. искове за допускане извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти: жилищна сграда с идентификатор 72624.622.3708.1 и селскостопанска сграда с идентификатор 72624.622.3708.3, заедно с припадащите се към тях идеални части от дворно място, съставляващо имот с идентификатор 72624.622.3708 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 759 кв. м. и са отхвърлени исканията с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 91, т.2, н. д. № 291/27.10.2005 г., в частта, с която е удостоверено правото на собственост на В. П. М. за разликата над 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху описаните недвижими имоти и на нотариален акт № 2, т.1, н. д. № 10/24.01.2005 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, жалбоподателите са поставили следните въпроси:
1. съществува ли правен интерес от предявяване на нов иск за делба, в случай че в предходно делбено производство не е осъществена публичната продан като способ за извършване на делбата, с участието на наследниците и частните правоприемници на съделителите по първото делбено дело;
2. налице ли е „повторна“ делба на същия имот;
Жалбоподателите считат, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВС и ВКС – ТР № 99/10.12.1979 г. по гр. д. № 80/1979 г., ОСГК на ВС и решение № 2408/23.08.1982 г. по гр. д. № 1854/1982 г. на ВС, първо г. о., както и на практиката на други съдилища – определение от 26.09.2013 г. по ч. гр. д. № 478/2013 г. на Сливенския окръжен съд и решение № 48/05.02.2014 г. по гр. д. № 1201/2013 г. на РС – Севлиево.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
По делото е установено, че общият наследодател на страните И. П. И. /починал през 1959 г./ е низходящ на П. К.. С доброволен поделителен акт от 16.04.1931 г. е била извършена делба на оставеното от него наследство между наследниците му по закон: И. П., М. П., Ж. Ш., М. П. – деца и преживялата му съпруга М. П.. Предмет на делбата е и недвижим имот, придобит през 1909 г. и представляващ „къща от три стаи и един салон“ с двор от около 1 200 кв. м. Описаният имот е поставен в дял на И. П. „без една стая от къщата“, която е поставена в дял на дъщерята М. П. и описана по следния начин: „една стая откъм изток, на която стената се намира откъм съседа И. М.“. След смъртта си И. П. е оставил низходящи: П. П. и П. П. и преживяла съпруга – В. П. /починала през 1974 г./. Синът П. П. е починал през 1998 г., като е оставил наследници по закон: ищцата В. М. и С. М. – дъщери и преживяла съпруга Д. П. /починала през 2005 г./. Синът П. П. е починал през 1995 г., като е оставил низходящи: ответниците Н. И. и И. В. и преживяла съпруга – ответницата Н. П..
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 152/1958 г., М. П. е продала на П. П. „собствената си стая от къщата“ /цялата от три стаи, при описани граници – „от една страна С. Г., В. С., нова улица, И. П. с останалата част от къщата със задната част – обор/, както и „общо ползване на салона, ползващ трите стаи и служещ за изход“.
С влязло в сила решение от 11.03.1974 г. по гр. д. № 2058/1973 г. на Толбухинския РС е извършена делба между наследниците на И. П., като недвижимият имот, предмет на делбата, заедно с „една стая и салон“ от къщата са възложени на преживялата му съпруга В. Ж. И. и е присъдено парично уравнение на П. и П. П..
С решение от 18.11.1974 г. възлагателното решение е обезсилено, в частта, с която в дял на съделителката В. И. е възложен недвижимият имот, заедно с построената в него „една стая и салон“, поради неизпълнение на задължението за заплащане на парично уравнение на съделителя П. П. и по негово искане.
Преди обезсилване на възлагателното решение е сключен договор за издръжка и гледане с нотариален акт № 110/23.05.1974 г., с който В. И. е прехвърлила в полза на внучка си С. И. и на съпруга й С. С. правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от дворното място и от жилището, съставляващо „една стая и салон“.
С решение от 25.02.1975 г. делбеният имот е изнесен на публична продан, като е постановено получената сума да бъде разпределена между съделителите П. П., П. П., С. И. и С. С..
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 27/1984 г., П. П. и съпругата му Д. П. са прехвърлили на П. П. правото на собственост върху „1/3 ид. ч. от паянтова стая и салон, западната част на паянтово жилище“.
С нотариален акт № 72/19.10.2005 г. С. И. е продала на сестра си В. М. 1/3 ид. ч. от дворно място и от жилище, състоящо се от „една стая, ориентирана на запад и един салон“.
Правото на собственост в полза на Н. П., И. В. и Н. П. върху къща, състояща се от три стаи и салон, както и върху стопанска постройка зад къщата, на основание наследствено правоприемство и давностно владение, е удостоверено с констативен нотариален № 21/24.04.2005 г. Констативен нотариален акт въз основа на писмени доказателства, удостоверяващ правото на собственост върху всички сгради в дворното място, е издаден и в полза на ищцата /нотариален акт № 91 от 27.10.2005 г./.
Във въззивното решение е прието, че доброволната делба от 1931 г. е извършена при действието на Румънския ГК от 1864 г., който установява като изискване за валидност участието на всички наследници и тяхното пълнолетие. Участието на всички синове, дъщери и съпруга изрично е отразено в акта. Продажбата, извършена от М. П. в полза на П. П. с нотариален акт № 152/1958 г. при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ /параграфи 155 и 158 от Правилника от 1950 г. и параграф 38 и 39 от Строителните правила и норми, в ред. до 05.04.1960 г./, е породила вещно-правно действие, тъй като разпореждането с обекти, построени по време на тяхното действие и неотговарящи на новите строителни правила и норми, е било позволено. Именно като самостоятелни обекти същите са били предмет на извършваните делби и на разпоредителните сделки. Правото на собственост върху жилището-стая в източната част е принадлежало на П. П. – наследодател на ответниците. Правото на собственост върху жилището-стая в западната част, съществувало в полза на И. П., по силата на наследственото правоприемство е станало съсобствено между съпругата му В. И. и синовете му П. и П. П.. Това жилище е предмет на допуснатата съдебна делба. Разпоредителната сделка на В. И. е в рамките на притежаваните от нея права – 1/3 ид. ч., установени с решението по допускане на делбата.
Прието е също така, че същите са придобити по давност от П. П., който е отблъснал владението на С. И. и С. С. /бракът между тях е бил прекратен през 1978 г./. В решението са обективирани конкретни действия по отричане на правата им, доведени до тяхното знание, като изчерпателно са обсъдени събраните гласни доказателства. Освен това, следва да се посочи, че съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът, по който може да се допусне касационно обжалване, не следва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка от съда или с обсъждането на събраните по делото доказателства. В настоящата хипотеза не е и формулиран правен въпрос, свързан с отблъскване на владението, а в тази насока са изложени само оплаквания в касационната жалба.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В представеното с жалбата тълкувателно решение № 99/10.12.1979 г. по гр. д. № 80/1979 г., ОСГК на ВС, е прието, че когато ищецът по иск за делба се откаже от иска и производството се прекрати на това основание, той може да предяви наново същия иск, а ако е предявен от друг съсобственик – да участва в производството. В решение № 2408/23.08.1982 г. по гр. д. № 1854/1982 г. на ВС, първо г. о., са разгледани въпроси, свързани със спряно делбено производство по взаимно съгласие на страните след влизане в сила на решението по допускане на делбата, за което е дадено разрешение, че не подлежи на прекратяване, независимо че в шестмесечния срок не е поискано възобновяването му. Следователно, въпросите в цитираните по – горе съдебни актове са свързани с допустимостта на иска за делба. В настоящата хипотеза в обжалваното въззивно решение е прието, че исковете за делба са допустими, но неоснователни поради липсата на съсобственост между ищците и ответниците, съответно невъзможност за реализиране на предявеното от касаторите право за делба. Следва да се посочи, че реално съдебна делба на западното жилище не е била извършена, тъй като не е била осъществена публичната му продан.
Така поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда и не са от значение за конкретния изход на делото, предвид изложените по-горе съображения.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Представените съдебни актове на Сливенския окръжен съд и на Севлиевския районен съд не съставляват съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени в т.3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като липсва отбелязване същите да са влезли в сила. Обсъдените във втория съдебен акт въпроси не са свързани и с поставените по-горе правни проблеми.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешаването на поставените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не съществува нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле – неясна или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
Изложените по-горе съображения обуславят отказ за допускането на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото касаторите следва да заплатят на ответниците по касация Н. Д. П., Н. П. И. и И. П. В. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 242 от 11.10.2016 г., постановено по гр. д. № 323/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, в частите с които е потвърдено решение № 492 от 18.04.2016 г. по гр. д. № 2927/2014 г. на Добричкия районен съд.
Осъжда В. П. М. и М. П. М. от [населено място],[жк], местност „Т.” № 689, да заплатят на Н. Д. П. от [населено място], [улица], Н. П. И. от [населено място], ж. к. Б.”, [жилищен адрес] и И. П. В. от [населено място], [община], [улица], сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: