ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 517
София, 04.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 14 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 195-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. М. от г. В. Търново срещу въззивното решение от 9.12.09г. по т.д. №987/09 г. на ОС-г. В. Търново, с което е било отменено първоинстанционното решение от 9.07.09г. по г.д. №387/08 год. на РС-г. Павликени и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло иска, предявен от М. Г. М. от г. В. Търново срещу ППК”Д”-с. Д. Липница, общ. Павликени за заплащане на сумата от 1386.55 лв., представляваща дялов капитал, дължим след прекратено членство в кооперацията, ведно със законната лихва, считано от 8.12.08год. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.3 основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по въпроса от кой момент става изискуемо вземането на бившия член-кооператор за дялово участие, формулиран от жалбоподателя като съществен материалноправен въпрос, от който зависи правилното разрешаване на спора.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да отхвърли така предявеният иск, черпещ своето правно основание в разпоредбата на чл.14 ал.1 ЗК въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че правото на напусналия член-кооператор да получи обратно своя дял се поражда от момента на приемане на годишния счетоводен отчет/ГСО/ от ОС на член-кооператорите.
Същественият материалноправен въпрос от значение за правилността на решението е от кой момент става изискуемо вземането на бившия член-кооператор за дялово участие.
ВКС-ТК намира, че правилният отговор на този въпрос се съдържа в самата разпоредба на чл.14 ал.1 изр.2-ро ЗК, според която правопораждащия ЮФ е този на приемането на ГСО от ОС на член-кооператорите.
В конкретния случай дяловия капитал на касатора М. Г. М., в качеството му на бивш член-кооператор възлиза на исковата сума от 1386.55 лв.
Ответната кооперация се е възползвала в случая от правото, предоставено й в чл.14 ал.1 in fine ЗК и чл.20 ал.3 от Устава да прихваща от вземанията за дялово участие на напусналия член-кооператор непогасени задължения към кооперацията, обстоятелство което прави така предявеният иск неоснователен.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай разпоредбата на чл.14 ал.1 ЗК е ясна и нейното прилагане не поражда противоречива съдебна практика, обстоятелство което изключва основанието, предвидено в т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За пълнота следва да се отбележи, че приложеното към касационната жалба решение от 7.07.09г. по гр.д. №542/09г. на ОС-г. В. Търново е неотносимо към настоящия случай, при който е налице вземане на кооперацията към бившия член-кооператор, за което е направено съдебно възражение за прихващане с вземането за дялово участие.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 9.12.09г. по т.д. №987/09 г. на ОС-г. В. Търново, с което е било отменено първоинстанционното решение от 9.07.09г. по г.д. №387/08 год. на РС-г. Павликени и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло иска, предявен от М. Г. М. от г. В. Търново срещу ППК”Д”-с. Д. Липница, общ. Павликени за заплащане на сумата от 1386.55 лв., представляваща дялов капитал, дължим след прекратено членство в кооперацията, ведно със законната лихва, считано от 8.12.08год. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.2 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените от него за тази инстанция 420 лв. съдебни разноски.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 9.12.09г. по т.д. №987/09 г. на ОС-г. В. Търново, с което е било отменено първоинстанционното решение от 9.07.09г. по г.д. №387/08 год. на РС-г. Павликени и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло иска, предявен от М. Г. М. от г. В. Търново срещу ППК”Д”-с. Д. Липница, общ. Павликени за заплащане на сумата от 1386.55 лв., представляваща дялов капитал, дължим след прекратено членство в кооперацията, ведно със законната лихва, считано от 8.12.08год. до окончателното й изплащане.
Осъжда М. Г. М. от г. В. Търново да заплати на ППК”Д”-с. Д. Липница, общ. Павликени сумата 420лв. съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: