О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N517
София, 11.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 306/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. А. срещу решение № 192 от 20.10.2008 г. по гр.д. № 3163/2007 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 27.07.2007 г. по гр.д. № 7352/2005 г. на Софийски районен съд, 47 с-в, с което касаторът е осъден да заплати на З. “Д” сумата 1 043.00 лв. на основание чл.402 ТЗ (отм.) ведно със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане, както и сумата 341.55 лв. на основание чл.86 ЗЗД.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснаи нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочил, че правилното и непротиворечиво решаване на конкретния казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация З. “Д” не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ищецът З. “Д” е предявил против ЗК “Х” АД иск с правно основание чл. 402, ал. 1 във вр. с чл. 407, ал. 1 ТЗ ( отм) във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата 1 466.86 лв., представляваща изплатеното от него застрахователно обезщетение на собственика на лек автомобил „ВАЗ“- “Г” ООД по сключената с него имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди от ПТП, виновно причинени от касатора В. В. А. , в качеството му на водач на другия автомобил, участник в пътно транспортното произшествие, чиято отговорност е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с първия ответник по делото – ЗК “Ю” АД, праводател на ЗК “Х” АД, който иск е съединен при условията на евентуалност с иск по чл.44 ЗЗД срещу прекия причинител на увреждаенето и настоящ касатор В. В. А.. С определение от 09.05.2007 г. първоинстнационният съд постановил разделянето на исковете в отделни производства поради откриването на производство по несъстоятелност срещу ЗК “Х” АД, като по оставения за разглеждане иск срещу деликвента присъдил на ищеца по предявения от него иск по чл.402 ТЗ (отм.) сумата 1 043.00 лв. и мораторна лихва в размер на 431.55 лв.
По повод въззивна жалба от В. В. А. с обжалваното решение е оставено в сила осъдителното решение на първоинстанционния съд, като е прието по предявеният иск с правно основание чл. 402, ал. 1 във вр. с чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), че поради нарушение на правилата за движение по пътищата, той е предизвикал ПТП, от което са нанесени вредите на автомобила, застрахован при ищеца З. “Д” по имуществената застраховка „Автокаско“ и който застраховател, като е изплатил застрахователното обезщетение на собственика на пострадалия автомобил, се е суброгирал в правата му до сумата, платена за реално претърпените от него вреди и поради това касаторът следва да му я възстанови заедно с мораторната лихва, считано от датата на плащането, когато в полза на ищеца е възникнало регресното право.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Основното, водещо основание за допускане касационно обжалване, е касаторът да посочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, при разрешаването на който са допуснати допълнителните основания за касационно обжалване, посочени изчерпателно от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Възпроизвеждането в касационната жалба само на законовата разпоредба не представлява посочване на значимия по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос. Той е винаги конкретен и се включва в предмета на спора, чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда, съобразно предявеното искане по спорното право или правоотношение, произтичащо от сочения от ищеца фактически състав, представлява именно произнасяне по съществения материалноправен или процесуално правен въпрос. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основание за допускане касационно обжалване, а са относими към евентуална неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочените от касатора основания за неправилност на обжалваното решение, поради твърдяни нарушения на материалния закон и на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Съобразно въведеният от законодателя принцип на факултативното касационно обжалване /чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК/, предпоставка за упражняване на касационният контрол за законосъобразност е наличието на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Без тях не може да се пристъпи към обсъждане на основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Без посочване на съществения правен въпрос, не може да се прецени наличието на допълните основания за допускане на касационно обжалване, каквото е и това за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са посочени и предпоставките за това, а именно правните норми, на които се позовава касаторът, да са непълни, вътрешно противоречиви и по които няма трайна съдебна практика.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 20.10.2008 г. по гр.д. № 3163/2007 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: