О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 26.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 371 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6917/22.ІV.2009 г. на В. Ж. В. и С. П. С. – двамата от гр. В. и действащи като съдружници в учредено по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД гражданско д-во с наименованието „Д”-гр. Варна, подадена чрез процесуалния им представител адв. Т. Т. от АК-Варна, против въззивното решение № 622 на Варненския ОС, ГК, от 12.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 2690/07 г., с което, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, те са били осъдени да предадат на ищцовото „И” А. – гр. В. държането върху един метален павилион, разположен между улиците „Н” и „М” в кв. Аспарухово на гр. В., което място било известно като бивш „Р”, след като сключеният помежду им договор за наем на тази вещ бил прекратен с едностранно предизвестие от страна на търговеца-наемодател.
Оплакванията на касаторите В. и С. са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на обжалваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това те претендират касирането му изцяло и независимо от довода им за допуснати от Варненския ОС процесуални нарушения, считат, че следва да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд: за отхвърляне на предявения срещу им иск на „И” АД-гр. Варна с правно основание по чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК двамата касатори обосновават /двукратно/ приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното от тях въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл по материалноправния въпрос относно задължението на наемателя за предаване на наетата вещ, при игнориране на факта, че е било в тежест на търговеца-ищец да установи, че и „след изтичане срока на договора за наем ответникът е продължил да ползва имота”. Наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа бланкетно, докато в подкрепа на тази по т. 2 на цитирани текст от процесуалния закон касаторите се позовават на следните решения: 1. Р. на САС от 21.ІІ.2004 г. по гр. д. № 1582/02 г.; 2. Р. № 51/13.ІІІ.2006 г. на Великотърновския апелативен съд по т. д. № 34/06 г.; 3. Р. № 95/29.VІІV2003 г. на Бургаския ОС по гр.д. № 1383/01 г. 4. Решение от 25. Х.2004 г. по вътрешно арб. дело № 38/2004 г. на АС при БТПП. Същевременно както веднъж в жалбата си, така и в нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, двамата касатори релевират наличието и на т. нар. „нововъзникнало обстоятелство”: осъществено демонтиране на процесния павилион по заповед № 1021/10.ІV.2008 г. на кмета на община В., което според тях било самостоятелно основание за отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския ОС.
Ответното по касация „И” А. – гр. В. писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. С от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на В. и С. от същия град, претендирайки за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на В. Ж. В. и С. П. С. от гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите В. и С. твърдят, че още в обстоятелствената част на подадената от тях касационна жалба те били „компилирали както изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, така и основанията си за касационно обжалване”. Това е своеобразно тяхно признание за изцяло бланкетния начин, по който е било релевирано наличието на двете предпоставки по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Що се отнася до предпоставката по т. 2 на този текст от процесуалния закон, тя предпоставя, че соченият от касаторите материалноправен въпрос по делото – „за задължението на наемателя за предаване на наетата вещ”, е такъв, който да е бил предмет на противоречиво разрешаване от съдилищата в Републиката. При абстрахиране от факта, че арбитражните съдилища не се включват в държавната правосъдна система, цитираните и приложени от касаторите други влезли в сила съдебни решения по никакъв начин не обосновават тезата им, че релевираният материалноправен въпрос е бил решаван противоречиво. Напротив, и трите съдебни решения еднопосочно са в смисъл, че в хипотеза, когато създадената по силата на наемното правоотношение облигационна връзка вече не съществува, бившият наемател безусловно дължи връщане на ползваната дотогава от него вещ: в състояние, което отговаря на ползването, за което е била наета. По конкретното делото въпросът, че В. и С. са продължили ползването на процесния павилион и след прекратяване на сключения с „И” АД-гр. Варна наемен договор с едностранно предизвестие от страна на търговеца, не е бил спорен. Напротив, те и в касационната си жалба твърдят, че продължават да ползват точно този павилион, който са били осъдени да опразнят, но вече на свое собствено правно основание. Що се отнася до релевираното от касаторите В. и С. т.нар. новонастъпило обстоятелство – по силата на кметска заповед № 2021/10.ІV2008 г. последният да демонтира „преместваем обект за търговия на ул. „М” в гр. Варна”, издаването на тази заповед на кмета на общината очевидно следва по време последното съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция. Затова единственото й правно значение е, че кореспондира с признанието на касаторите за продължаващото ползване на процесния метален павилион вкл. и към датата на даване ход на делото по същество пред Варненския ОС.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от В. и С. от гр. В. въззивно решение на Варненския ОС.
В заключение, при този изход на настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, не следва да бъде изменяно постановеното въззивно решение в частта му за присъдените в тежест на В. и С. разноски за двете инстанции, направени от „И” А. – гр. В., които са в размер на 700 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 622 на Варненския окръжен съд, ГК, от 12.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 2690/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2