О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 11.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1022 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Н. Н. Й., [населено място], чрез адвокат С. Д., с вх.№20865 от 06.08.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, срещу решение №1080 от 25.06.2012 г. по т.д.№1408/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ВО, VІ-ти състав, с което е потвърдено решение №69 от 20.02.2012 г. по гр.д.№312/2012 г. на Карловския районен съд, ІІ ри състав, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място],[ЕИК] срещу касатора иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца за сумата 10 985.28 лв., представляваща неплатена главница по запис на заповед от 21.02.2007 г., издаден от [фирма] и касатора Н. Й., ведно със законната лихва от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и за сумата 619.71 лв. разноски в изпълнителното производство. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск е касаторът, тъй като само той е направил възражение по чл.414 ГПК. Приел е още, че е приложим тригодишният давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ, който съобразно падежа на записа на заповед -30.03.2007 г. не е изтекъл към подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-25.02.2010 г.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на чл.531, ал.2 ТЗ, защото в случая е приложима едногодишната погасителна давност, тъй като записът на заповед съдържа уговорката „без разноски”. Навежда и доводи, че съдът не се е произнесъл по връзката между абстрактното и каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не е формулирал значимия за изхода на делото правен въпрос, поради което не е налице общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. На основание чл.284 ал.3,т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК той е задължен да формулира точно и мотивирано основанията за касационно обжалване. Съгласно т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК ВКС не може от обстоятелствената част на касационната жалба да извежда правните въпроси, значими за изхода на делото. Чрез навежданите в изложените по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение, касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация- чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото в тях се съдържа въпрос за приложение на изтекла погасителна давност по чл.531,ал.2 ТЗ, той също не е от значение за изхода на делото. По-кратката погасителна давност по чл.531, ал.2 ТЗ спрямо джирантите и спрямо издателя, свързана със съдържащата се в менителницата уговорка „без разноски”, е приложима, поради обстоятелството, че те не са преки длъжници. В случая искът е насочен срещу прекия длъжник, издател по записа на заповед.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. За да е налице това основание за допускане на касационно обжалване, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд. За приложените решения, с които касторът се стреми да докаже противоречива съдебна практика, липса заверка за влизането им в сила, поради което с тях не се доказва противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2010 ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №_1080 от25.06.2012 г. по т.д.№1408/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ВО, VІ-ти състав, с което е потвърдено решение №69 от 20.02.2012 г. по гр.д.№312/2012 г. на Карловския районен съд, ІІ ри състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: