1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
Гр. София 15.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 4054/2013 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. Х. от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Б.М. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А състав № 4192/06.06.2013 г. постановено по гр.д.№ 16661/2012 г. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 44511/2012 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца – касатор срещу К. В. Г. от [населено място] иск по чл. 422 ал.1 ГПК за установяване дължимостта на сумата 8900 лева представляваща получен от ответника заем обективиран в запис на заповед от 20.11.2006 г. по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК от РС – Благоевград по ч.гр.д.№ 1250/2011 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Посочва не още, че при наведени доводи за наличие на каузално правоотношение, което процесният запис на заповед обезпечава, в тежест на ответника по иска е да докаже, че е изпълнил задължението си по каузалната сделка.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по поставените материалноправни и процесуални въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които обобщени се свеждат до следното: подлежи ли на изследване в производството по чл. 422 ал. 1 ГПК въведено от ищеца с исковата молба каузално правоотношение обезпечено с издаден запис на заповед и чия е доказателствена тежест за установяване на изпълнението по каузалната сделка. Позовава се и на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по приложените към жалбата три решения на различни състави по т.д.№ 813/2010 г. на ТК, ІІ т.о.; по т.д.№ 438/2011 г. на ТК, І т.о. и по т.д.№ 13/2010 г. на ТК, І т.о. постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. В. Г. от [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на СРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл. 422 ал.1 ГПК за установяване, че ответникът му дължи сумата 8900 лева по договор за заем обезпечен със запис на заповед с падеж 30.11.2006 г. по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. С оглед предмета на предявения иск и при въведено от ищеца твърдение, че процесния запис на заповед е издаден като обезпечение на вземането по конкретна сделка – договор за заем съдът е приел, че на изследване подлежат каузалните правоотношения между страните, връзката с ценната книга и съществуването на вземането, което тя обезпечава. В тази връзка и предвид изричното възражение на ответника, че сумата по записа на заповед не е получил в заем, а му е дадена от ищеца за закупуване на машина, което задължение той е изпълнил и машината е предадена, съдът е възложил на ищеца доказателствената тежест за установяване на твърдяното от него заемно правоотношение. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, за да отхвърли предявеният иск съдът е направил решаващия извод, че съдържанието ценната книга не обективира договор за заем, а по делото липсват доказателства, че предоставената на ответника парична сума е срещу задължение за връщане.
При тези фактически данни поставеният от касатора правен въпрос подлежи ли на изследване в производството по чл. 422 ГПК връзката с каузалната сделка при редовен от външна страна менителничен документ е релевантен за изхода на делото. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС обобщена в ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи.
Съгласно т. 17 от цитираното тълкувателно решение, независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор и въведено възражение или твърдение на някоя от страните основано на каузално правоотношение, в производството по чл. 422 ал. 1 ГПК е необходимо да се установи съществуването на основното вземане, което записът на заповед обезпечава. Ето защо, след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите в обстоятелствата свързани с изпълнението на каузалната сделка, съответно – дали вземането по тази сделка съществува или не. В тази връзка се разглеждат и наведените възражения относими към съществуването или погасяването на каузалното правоотношение /включително погасяване на вземането чрез плащане или поради изтекла давност/. По правилото на чл.154 ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, независимо от процесуалното си качество всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право; за съществуването, респ. несъществуването на процесното вземане. Във всички случаи, обаче, фактът на получаване на сумата от ответника в заем не се презумира и при направеното възражение този факт следва да бъде установен от ищеца с всички допустими по ГПК доказателствени средства, което по настоящото дело не е сторено. В този смисъл е р. № 52/22.05.2009 г. по т.д.№ 695/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о.; р. № 88/27.05.2013 г. по т.д.№ 374/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. постановени по реда на чл. 290 ГПК. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 4192/06.06.2013 г. постановено по гр.д.№ 16661/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: