5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
[населено място] ,19.11.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1492/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Рентал Естейт „ ООД, Р. Р. Н. и Н. Д. К. против решение № 375/14.02.2018 г. по т.д.№ 4102/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 1102/12.06.2017 г. по т.д.№ 754/2016 г. на Софийски градски съд , са уважени предявените от „ Финанс лизинг „ ЕАД , по реда на чл.422 ГПК, субективно пасивно съединени искове за признаване за установено, че всеки от ответниците – настоящи касатори , при условията на солидарна отговорност с останалите, дължи на „ Финанс Лизинг „ЕАД сумата от 70 517,10 евро , ведно със законната лихва върху същата от 21.08.2015 г. до окончателното й изплащане, на основание запис на заповед от 28.05.2013 г. , за което вземане кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК , по ч.гр.д.№ 50222/2015 г. на Софийски районен съд.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – предвид допускането на доказателства във въззивна инстанция, при липсата на предпоставки по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК, както и поради противоречие с материалния закон – досежно извода за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по каузалното правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед. Касаторите оспорват правилността на извода на съда ,че е налице редовно предявяване на записа на заповед , с падеж „ на предявяване” на издателя / търговското дружество ответник / и авалистите по същия / физическите лица – ответници / , доколкото удостовереното от нотариуса / изключая съдържанието на представените във въззивното производство разписки на връчителя на нотариалните покани, неправилно според касаторите допуснати от съда като доказателства / не свидетелства за наличието на предпоставките по чл.47 ал.1 ГПК.
Ответната страна – „Финанс лизинг „ЕАД – оспорва касационните жалби и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , съобразно съдържанието на касационните доводи и в обхвата на изложенията по чл.280 ГПК, идентични по всяка от касационните жалби, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът се легитимира като кредитор по силата на запис на заповед, с издател „ Рентал Естейт„ ООД и авалисти – Р. Р. Н., Н. Д. К. и Д. К. К. / производството спрямо последния е прекратено, предвид недепозирано от същия възражение по чл.414 ГПК /. Записът на заповед е с падеж „ на предявяване „ . За последното ищецът е представил нотариални покани, връчени по реда на чл.47 ал.5 вр. с ал.1 и ал.2 ГПК. В нотариалното удостоверяване не са описани детайлно обстоятелствата, установяващи предпоставките за прилагане на тази процедура за връчване. Последните са установени с разписки към нотариалните покани , изходящи от връчителя на същите , които разписки са представени с въззивната жалба и приети като доказателства във въззивното производство. За последното ищецът – въззивник, предвид отхвърляне на исковете от първоинстанционния съд, се е обосновал с процесуално нарушение на съда – на задължението му по чл.146 ал.2 ГПК , да даде указания, че нотариалните покани, респ. удостовереното от нотариуса , единствено като квалификация, без обозначаване на конкретните предпоставки за това, връчване по чл.47 ал.5 ГПК, не се ползват с такава доказателствена стойност. Така въззивният съд, съобразявайки и съдържанието на удостовереното в разписките, е приел, че записа на заповед е надлежно предявен на издател и авалисти. Изложил е мотиви и за настъпилата изискуемост на вземането от главница, на основание каузалното правоотношение – договор за заем – обезпечено със записа на заповед. Съгласно сключения договор за заем страните са предвидили хипотеза на обявяване предсрочна изискуемост на вземането, на основание която цялата главница по заема е станала изискуема , като сумата по записа на заповед не надхвърля размера й.
В изложенията по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК / идентични по всяка касационна жалба / касаторите поставят следните въпроси : 1/ Налице ли са предпоставките за прилагане на чл.266 ал.3 ГПК, когато относно конкретен факт са били допуснати от първоинстанционния съд всички сочени доказателства, за същия факт да бъдат допуснати от въззивния съд още доказателства, които са били известни и достъпни на страната до приключване на съдебното следствие на първа инстанция ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с ТР № 1 / 2013 г. по тълк.дело № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с реш.№ 893 по гр.д.№ 111/ 2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; 2 / Допустимо ли е изключение по чл.266 ал.3 ГПК относно доказателства за настъпила изискуемост, когато императивна норма изисква представяне на такива доказателства със заявлението, започващо процеса по реда на чл.417 т.10 и чл.418 т.2 ГПК – въпросът обосноваван в идентична хипотеза и с идентични на посочените по първи въпрос решения; 3/ Налице ли е редовна процедура по чл.47 ГПК, когато липсва вписване от нотариуса относно наличието на всички изискуеми от закона предпоставки и действия в протокола за връчване, а същите се установяват от други книжа – разписки от връчителя ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т.3 на ТР № 1 / 2004 г. по тълк.дело № 1 / 2004 г. на ОСТК и реш.№ 233 по гр.д.№ 7723/ 2013 г. на ІV г.о. на ВКС ;4/ Налице ли е редовна процедура по чл.47 ГПК , когато от доказателствата е видно, че между първото, второто и третото посещение на връчителя не е изтекъл нормативно установения интервал от време , без да са налице предпоставките по чл.47 ал.1 изр. последно ГПК ? – въпросът обосноваван в идентична на предходния хипотеза и с идентични актове , като в допълнение е посочено реш. № 282 по гр.д.№ 1394/2017 г. на ІV г.о. на ВКС; 5/ Приложими ли са принципите, възприети в т.18 на ТР № 4 / 2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотеза на кредит от небанкова институция ? и 6/ Ако в процеса по чл.422 ГПК за вземане, въз основа на документ по чл.417 т.10 ГПК, е въведено каузално правоотношение, основанието, размерът и изискуемостта на вземането по каузалното правоотношение следва ли да се докажат при условията на пълно и главно доказване или по привилегирования ред, ако заявлението е било въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК? – последните два въпроса обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без обосноваване „ значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото„.
Първите два въпроса са провокирани от установеното надлежно предявяване на записите на заповед, като условие за настъпване изискуемостта на вземането по същите , въз основа на разписки към нотариалните покани, представени и приети като доказателства едва във въззивното производство. Никой от въпросите ,обаче, не съответства на фактологията на спора, доколкото допускането на доказателствата е обосновано с нарушение на чл.146 ал.2 ГПК от първоинстанционния съд, който и ако не е считал обвързваща го доказателствената стойност на удостовереното от нотариуса основание за прилагането на чл.47 ал.5 ГПК / нотариалните удостоверявания са официален свидетелстващ документ /, според въззивника е следвало да даде указания за представяне на допълнителни доказателства относно всяка от предпоставките за приложение на презумпцията за връчване по чл.47 ал.5 вр. с ал.1 и ал.2 ГПК.Следователно, процесуалното поведение на въззивния съд предполага процесуалноправен въпрос по приложението на чл.146 ал.2 ГПК. Друг е въпросът, че оспорването на официален свидетелстващ документ предпоставя доказателствена тежест за оспорващата го страна. Предвид последното и доколкото нотариалните покани, с удостоверено от нотариус връчване по реда на чл.47 ал.5 вр. с ал.1 и ал.2 ГПК,са били представени със заявлението по чл.417 т.10 ГПК, вторият от въпросите е и некоректно формулиран, тъй като доказателства за изискуемост на вземането са представени със заявлението по чл.417 ГПК, а развилото се в исковото производство по реда на чл.422 ГПК оспорване на същите е предпоставило самостоятелна и независима от извършената в заповедното производство проверка за изискуемост на вземането. С оглед изложеното, първите два въпроса не удовлетворяват общия селективен критерий за „ правни въпроси „ по смисъла на т.1 на ТР №1 /2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е излишно обсъждането на сочените допълнителни селективни критерии.
Третият от въпросите не кореспондира с действително дължими от нотариуса действия по връчване, съответно удостоверяване на връчването на нотариална покана / чл.592 ГПК / . При това , обективно връчване на адресатите очевидно не е било възможно, с оглед неоткриването им на адреса по седалището / за търговското дружество / и по местоживеене / за физическите лица /, предвид което е осъществено връчване по реда на чл. 50 ЗННД вр. с чл.47 ГПК. Като неотносим към решаващ мотив на въззивния акт, въпросът отново не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ГПК.
Четвъртият въпрос очевидно съобразява новата редакция на чл.47 ал.1 ГПК / изм. ДВ бр.86 от 2017 г. / , която обаче не е била приложима към датата на връчване на нотариалните покани, поради което и връчителят не е бил задължен да съобрази конкретен времеви интервал между всяко от посещенията си. Като неотносим към приложимата към спора редакция на чл.47 ал.1 ГПК, въпросът отново не удовлетворява изискването за правен – отговор на който да би бил от естество да въздейства върху правния резултат.
Последните два въпроса отново са формулирани превратно на действително осъществилите се процесуални действия. Ответниците са оспорвали единствено получаването на заемната сума по каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, от заемополучателя „Рентал Естейт”ООД. Не е иницииран спор относно настъпването на предсрочна изискуемост на вземането на заемодателя, съобразно клаузите на договора за заем, нито относно конкретния размер на вземането на заемодателя, като се съобрази , че главницата по заема, подлежаща на връщане , надхвърля размера на вземането по записа на заповед. С оглед предмета на оспорването от ответниците е приета съдебно-икономическа експертиза, установила получаването на заемната сума. Въззивният съд е съобразил наличието на дължимо вземане от главница по каузалното правоотношение, надхвърлящо размера на вземането по записа на заповед и без да е налице спор между страните относно обезпечителната функция на последния. При това положение, пети и шести въпроси се явяват неотносими към предмета на осъществяваната от ответниците защита,респ. към предмета на спора, и като такива не кореспондират с решаващ / дължим ,съобразно предмета на спора / извод на съда , като въвеждат неверни предпоставки, доколкото нито основанието на вземането на заемодателя по каузалното правоотношение, нито изискуемостта му, нито размерът му са били предмет на спор, а единствено сключването на договора за заем, в качеството му на реален договор, надлежно доказано.Неясно е и визирането на недопустимо приложен от съда „привилигирован ред за доказването„, съобразно т.2 на чл.417 ГПК, в шестия от въпросите.Получаването на заемните суми е установено въз основа на справки по банкова сметка на дружеството – заемополучател в „Инвестбанк„АД.Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта от коментар на допълнителния такъв,въпреки че единствено формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява обосноваването на тази хипотеза, съобразно задължителните указания на т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 375/14.02.2018 г. по т.д.№ 4102/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Рентал Естейт„ООД, Р. Р. Н. и Н. Д. К., на основание чл.81 вр. чл.78 ал. 1 ГПК, да заплатят на „Финанс лизинг„ ЕАД разноски за настоящото производство, в размер на 3 200 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: