3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр. София, 19.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 4532 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /И./, срещу решение № 1358 / 28.06.2013г. по т.д. № 4510/2012г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение № 1013/ 31.05.2012г. по т.д. № 1352/2011г. на Софийски градски съд, ТО, за осъждане на касатора да заплати на [фирма], на основание чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД, по предявен частичен иск, сумата от 27 000 лева, представляваща безвъзмездна финансова помощ по договор С. – 02-18 от 19.03.2009г., като са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по жалбата сочи, че липсват основания за допускане на касационния контрол, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, е приел за правилна определената от първата инстанция правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД, тъй като петитумът на исковата молба съдържа претенция за реално изпълнение на договорно уредено задължение. Посочено е, че в разглежданият случай сключеният между страните договор, на който се основават исковете, не съдържа типичните белези, на който и да е от уредените в ЗЗД видове договори. Касае се за договорно правоотношение, по което страна е държавен орган, натоварен по силата на закон да осъществява процедури и сключва договори за предоставяне на бъзвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, съфинансирани от Европейския съюз. Изведено е, че волеизявлението за едностранно прекратяване на договора на ответника не е произвело целяното с него правно действие, тъй като посоченото в него основание – непредставяне на финалния отчет, не се е осъществило, поради представянето на отчета в последния ден от договорения за това срок. Изложени са аргументи за наличие на всички предпоставки за извършване на плащания на безвъзмездната помощ по трите изпълнени етапа на договора- одобряването на междинните доклади от касатора, направено искане за плащане и изтичане на установения в договора срок за плащането- 30 дни от одобрението на съответния междинен доклад.
В депозираното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът сочи, че възивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като при постановяването му, съдът не е разгледал събраните по делото доказателства в тяхната цялост, единичност и логична последователност, което представляла съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съгласно чл.7, ал.1 ГПК и чл.10 ГПК, съдът е следвало да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, както и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Касаторът е представил и второ т.нар. „допълнително” изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че правата квалификация на иска е по чл.79, ал.1 ЗЗД, тъй като договорът е за предоставяне на безвъзмездна помощ, при който „липсва типичната размяна на престации”. Излагат се доводи относно основанието и начина на прекратяването на договора. В това изложение жалбоподателят се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно допускането на касационния контрол.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касация, предвид следното:
Не може да бъде споделено становището на касатора за наличие на неправилна правна квалификация на иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като същата съответства на заявеното от ищеца в обстоятелствената част и на търсената защита, очертана в петитума на исковата молба – реално изпълнение по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което не е налице вероятна недопустимост на иска.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него /представеното с касационната жалба и т.нар. допълнително/ не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил уважаването на предявените срещу него искове за реално изпълнение. Както в изложението, депозирано заедно с касационната жалба, така и в допълнителното изложение, се съдържат единствено оплаквания по отношение на извършената от съда преценка на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи. Правилността на тази преценка не може, обаче, да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1358 / 28.06.2013г. по т.д. № 4510/2012г. на Апелативен съд- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.