О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 22.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 147 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. С. Й. чрез адвокат Ю. Д. срещу решение от 08.12.2011 г. на Кюстендилски окръжен съд /КОС/ по гр.д. № 580/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване твърди разрешение на спора от КОС в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, както и че „правилното решение по казуса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Ответникът по касационната жалба – И. В. Г. не взема становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Дупнишки районен съд /Д./ е предявен иск от И. В. Г. срещу Б. С. Й. по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК – за установяване на парично задължение в размер на 14000 лв., за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед в полза на И. Г. срещу Б. Й.. Искът е уважен от Д., чието решение е потвърдено от КОС. КОС е приел, че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 ГПК и в рамките на едномесечния срок от уведомяването на заявителя е предявен настоящият установителен иск. КОС е приел, че не е даден нов срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК, както е твърдял въззивникът и настоящ касатор Б. Й., тъй като в случая са дадени надлежни указания за предявяване на установителния иск само веднъж, като няма доказателства такива надлежни указания да са дадени преди това. КОС конкретно е цитирал разпореждането на Д. от 11.02.2010 г., в което е посочено, че е пропуснато да се дадат указания по чл.415 ал.1 ГПК на заявителя И. Г. във връзка с подаденото в срок възражение от длъжника Б. Й. и е разпоредено да се дадат тези указания. КОС е приел още, че приложеният запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, съдържа необходимите реквизити по чл.535 ТЗ, налице е валидно менителнично правоотношение, респ. валидно възникнало задължение в полза на кредитора, а не са доказани възраженията на длъжника, че не е подписал процесния запис на заповед /заключение на тройна съдебно графологична експертиза/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в касационната си жалба под формата на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът излага доводи във връзка с приложението на чл.415 ал.2 ГПК относно обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като установителният иск не е предявен в едномесечния срок, но КОС е отхвърлил тези възражения като неправилно е приел, че първоинстанционният съд може да даде нов срок на заявителя. Именно за това разрешение на спора се твърди наличие на противоречие с приложена съдебна практика – определения на ВКС по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и на Монтански окръжен съд по чл.413 ал.2 вр. чл.410 ГПК. Изложените доводи във връзка със срока за предявяване на установителния иск по чл.415 ал.1 ГПК като разрешение не са обусловили изхода на спора в тази конкретика, която се поддържа от касаторът. Видно от приложеното решение на КОС и разпореждането на Д. от 11.02.2010 г., няма удължаване на дадения срок за предявяване на установителния иск от заявителя, а е констатирана липса на разпореждане на съда за даване на указания до заявителя по чл.415 ал.1 ГПК, поради което е постановено да бъдат дадени такива. Щом това е така, не се касае до удължаване или даване на нов срок за предявяване на установителен иск /чл.415 ал.1 ГПК/, респ. липсват основания за приложение на санкцията по чл.415 ал.2 ГПК, както е приел и КОС, както и не е налице противоречие между приетото от КОС и приложената съдебна практика. Следователно, не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Липсва такъв критерий и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а само буквалното цитиране на разпоредбата не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на КОС
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са направени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.12.2011 г. на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. № 580/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.