4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 518
гр. София, 24.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4683/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. З. Г. против въззивното решение на Софийския окръжен съд от 20.03.2013г. по гр.д.№ 966/2012г. по извършване на делбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата К. К. У. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване като се мотивира, че поставените въпроси по същество представляват доводи за неправилност на решението и не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Освен това счита, че не е налице и твърдяното противоречие между обжалваното решение и цитираната от касатора практика на съдилищата.
Софийският окръжен съд е потвърдил решението на Самоковския районен съд о№ 179 от 10.10.2012г. по гр.д.№ 970/2010г. по извършване на делбата, с което е изнесен на публична продан недвижимия имот , представляващ жилище-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65231.901.100.1.2, с площ 96 кв. м., заемащо целия втори етаж от сграда с идентификатор 1, построена в поземлен имот с идентификатор 65231.901.100 по кадастралната карта на [населено място].
В. съд е приел, че са налице предпоставките на чл.349, ал.1 ГПК за изнасяне на делбения имот на публична продан – нито една от страните не е заявила искане за възлагане в преклузивния срок по чл.349, ал.4 ГПК и от жилището не могат да се обособят самостоятелни дялове за всеки от двамата съделители. Прието е също така, че определената от съда пазарна оценка на изнесения на публична продан имот – 52886лв. е от значение само за определяне на държавната такса, а цената, при която следва да започне публичната продан се определя от съдебния изпълнител при описа на имота.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси:
1. „Следва ли съдът да допусне делба на имот, без да бъде уточнено каква е площта на същия и ако има разлика между документа за собственост и скицата на А., да бъде изследвано и уточнено на какво се дължи разликата и чия собственост е тя ?“. Въпросът не е от значение за конкретния спор защото съдът не го е разглеждал т.е. не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК. При мотивиране на предпоставките за допускане на касационното обжалване касаторът следва да формулира правен въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е формирал решаващите му изводи. По начало квадратурата на застроените имоти не е техен индивидуализиращ признак – те се определят чрез своето местонахождение и граници, както и чрез идентификатора в кадастралната карта, ако такава е одобрена за съответното населено място. Ако квадратурата е решаваща за индивидуализиране на имота,предмет на съдебна делба, спорът следва да бъде повдигнат и разгледан в първата фаза на делбеното производство, когато се разрешават споровете за собственост между съделителите. Не е недопустимо обаче при допусната неточност в индивидуализацията, тя да се отстрани във втората фаза с решението по извършване на делбата. В разглеждания случай е допусната делба и е изнесен на публична продан втория етаж от жилищната сграда. Разликата в квадратурата между тази по нотариалния акт и действително измерената от вещото лице, се дължи на допълнително пристрояване на стая и санитарен възел, които по правилото на чл. 97 ЗС представляват приращение към основния обект – жилището, заемащо целия втори етаж. Точно така е индивидуализиран имотът с решението по извършване на делбата . Ето защо ако касаторът счита, че е допусната грешка в квадратурата, има възможност да поиска отстраняването й по реда на чл. 247 ГПК. С оглед на изложеното по първия от поставените въпроси не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Вторият повдигнат въпрос допустимо ли е въззивният съд да не издири обективната истина и да не изясни делото от фактическа страна предвид явното несъответствие между писмените доказателства, също не е от значение за делото, защото несъответствието в квадратурата на имота, посочена в диспозитива на първоинстанционното решение не обуславя избирането на способа за извършване на делбата, освен това допуснатата неточност се дължи на очевидна фактическа грешка, а не на формиран неправилен извод на съда.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд от 20.03.2013г. по гр.д.№ 966/2012г. по извършване на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: