О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр. София, 25.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 803 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Автогара Хасково” ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ц. срещу решение № 340 от 29.11.2017г. по т. дело № 304/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 19 от 06.04.2017г. по т. дело № 126/2015г. на Хасковски окръжен съд, Гражданска колегия и „Автогара Хасково” ЕООД е осъдено да заплати на П. С. Я. сума в размер 1 300 лв. – направени разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено на основание чл. 29 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ по иска, предявен от П. С. Я. от [населено място] срещу „Автогара Хасково” ЕООД, [населено място], по отношение на „Автогара Хасково” ЕООД, че с вписване № 20140318121513 на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията по партидата на „Автогара Хасково” ЕООД в Търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство: оттегляне овластяването на П. С. Я. като управител на „Автогара Хасково” ЕООД, и ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски за първоинстанционното производство в размер 1 300 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на трайноустановена съдебна практика:
1. „По отношение назначаването /респективно прекратяването на правомощията/ на управител кой орган на юридическото лице, едноличен собственик на капитала на ЕООД, следва да се произнесе – С. на директорите по чл. 65, ал. 3 ТЗ или неговият представляващ съгласно чл. 147, ал. 1, пр. 2 ТЗ?
Нормата на чл. 147, ал. 1, пр. 2 ТЗ, съгласно която представляващият юридическото лице, едноличен собственик, представлява дъщерното дружество или че той определя управителя, изключение ли е от правилото и може ли той еднолично да назначава и освобождава управител?”
2. „Как се свиква общо събрание на ЕООД, след като няма такова?
Ако се приеме, че колективният орган на управление изпълнява функциите на Общо събрание, в случая С. на директорите, необходимо ли е някакво особено свикване на този орган, за да се приеме, че редовно взема решения относно дъщерното ЕООД? Или е достатъчно да се спази процедурата за свикване на заседания на СД, както е по Устава на АД, което е направено в настоящия случай?
Необходима ли е някаква особена форма на вземане на решения относно дъщерното дружество от страна на СД или е достатъчно тези решения да са протоколирани?”
Ответницата П. С. Я. от [населено място] /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. И. П. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е създадена практика на ВКС, в която е даден отговор на релевантните правни въпроси – решение № 52/20.06.2017 г. по т. дело № 3631/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Ответницата поддържа и становище, че формулираните от касатора въпроси не са обсъждани от въззивния съд, нито са от значение за изхода на делото, нито са обусловили правната воля на въззивната инстанция, а относно липсата на допълнителната предпоставка излага, че касаторът не е обосновал защо счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Моли да не бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:
За да направи извод за основателност на предявения от П. С. Я. срещу „Автогара – Хасково” ЕООД установителен иск по чл. 29, ал. 1, изр. последно ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/, въззивният съд е приел, че вписаното под № 20140318121513 от длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията по партидата на „Автогара Хасково” ЕООД в Търговския регистър обстоятелство „оттегляне овластяването на П. С. Я. като управител на „Автогара Хасково” ЕООД е несъществуващо, тъй като липсва решение на Общото събрание на ответното дружество /настоящ касатор/, в чиято компетентност съгласно чл. 115 и чл. 137 ТЗ е разрешаването на въпросите, свързани с управлението и начина на представителство на едно ООД, респ. ЕООД. Изложил е съображения, че доколкото съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ едноличният собственик на капитала на ЕООД решава въпросите от компетентността на Общото събрание на съдружниците, то за решенията му следва да бъде съставен протокол в съответната за решенията на Общото събрание на съдружниците форма. Съобразно разпоредбите на чл. 65, ал. 3 и чл. 147, ал. 1, изр. последно ТЗ, съдебният състав е приел, че решенията, свързани с освобождаване на управителя, т. е. прекратяване на органното правоотношение с него, и тези, относими към начина на представляване, следва да се вземат от органния представител на едноличния собственик на капитала във формата, съответна за решение на Общо събрание на съдружниците, което да е взето на редовно свикано Общо събрание. Въззивната инстанция се е аргументирала, че в конкретния случай едноличен собственик на капитала на „Автогара Хасково” ЕООД е акционерно дружество – „Автогара – Инвест” АД, поради което решение за освобождаване на ищцата П. С. Я. като управител следва да вземе С. на директорите на „Автогара – Инвест” АД в условията на редовно свикано Общо събрание на „Автогара Хасково” ЕООД. Поради непредставяне на доказателства за насрочено и проведено Общо събрание на ответното ЕООД въззивният съд е направил извод, че не са взети и решения на същото, касаещи вписаните обстоятелства.
Изводът за неприложимост на разпоредбите на чл. 15 от обявения в Търговския регистър учредителен акт на ответното дружество относно предвиждането, че правомощията на Общото събрание на съдружниците на „Автогара Хасково“ ЕООД се осъществяват от Общото събрание на акционерите на едноличния собственик на капитала „Автогара – Инвест“ АД, [населено място], е аргументиран с императивния характер на разпоредбите на чл. 65, ал. 3 и чл. 147, ал.1 ТЗ, с които изрично се определя органът, който може да формира воля в случаите, когато едноличен собственик на капитала е юридическо лице.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от него въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен.
Първата група от посочените от касатора материалноправни въпроси /т. 1/ са релевантни, тъй като са от значение за изхода на делото, включени са в предмета на спора и са обусловили правните доводи на въззивната инстанция. По отношение на тези въпроси не е налице допълнителната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Релевантните за настоящия спор правни въпроси са разрешени от ВКС с постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 52/20.06.2017 г. по т. дело № 3631/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Съдебният състав на ВКС, съобразявайки се с разпоредбите на чл. 65, ал. 3, чл. 147, ал. 1 и ал. 2, чл. 137, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 ТЗ е дал следния отговор: „В качеството си на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала в ЕООД органният представител на АД – СД е оправомощен да избере управител на дъщерното дружество, както и да оттегли овластяването му, съобразно установените от ТЗ правила. В сочената хипотеза ОС на акционерите на АД – едноличен собственик на капитала, свикано по реда на ТЗ и устройствения му акт, не може да бъде волеформиращият орган и на дъщерното еднолично дружество с ограничена отговорност, дори и в учредителния акт на същото да е предвидена такава компетентност.” В посоченото решение като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране съставът на ВКС се е позовал на спецификата на органното представителство на юридическите лица – търговци, разяснено в Тълкувателно решение № 3/2013 от 15.11.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, императивния характер на нормата на чл. 65, ал. 3 ТЗ и обстоятелството, че разпределението на компетенциите между органите при ООД е регламентирано основно с императивни разпоредби. В същия смисъл е и впоследствие постановеното по реда на чл. 290 ГПК от друг съдебен състав на ВКС решение № 159/03.07.2018 г. по т. дело № 1893/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
В настоящия случай въззивният съд е разрешил релевантните материалноправни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Втората група от посочените от касатора материалноправни въпроси /т. 2/ не са релевантни, тъй като не са обусловили правните доводи на въззивната инстанция. Въпросите не са обсъждани от съдебния състав, поради което не е изпълнена основната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски за касационното производство в размер 1 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 340 от 29.11.2017г. по т. дело № 304/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА „Автогара Хасково” ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на П. С. Я. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 1 300 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.