2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
С. 27.04. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:Л.
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1718/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. П. от [населено място], подадена от пълномощника – адв. К. Д. срещу въззивно решение № 368 от 24.08.2010 г. по гр. дело № 635/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1140 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 125/2010 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу ОУ “Л. К.”, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 за сумата 3600 лв.
В изложението за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно законността на дисциплинарно уволнение, когато поисканите обяснения по чл.193, ал.1 КТ не съответстват на отразените в заповедта дисциплинарни нарушения и заповедта за дисциплинарно уволнение не е индивидуализирана с нейните обективни и субективни признаци, за съдебния контрол по чл.189, ал.1 КТ по които въпроси практиката била противоречива. Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложени са решения на Върховния касационен съд. Поддържа се, че въззивният съд не изложил мотиви защо приема, че дисциплинарното уволнение е законно, което е в нарушение на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според жалбоподателката понятието “образователна услуга” по см. на §6 г от ДР на ЗНП и конфликт на интереси по см.на § 6д от ДР на ЗНП се нуждаели от тълкуване, с оглед конкретиката на настоящия случай, а именно че жалбоподателката работила на длъжността “начален учител” при ответното училище, а занималнята на която тя е собственик е регистрирана през 1999 г. и с друг предмет на дейност, както и че в нея тя не е работила.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна ОУ “Л. К.”, [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните в изложението въпроси имат значение единствено за правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос: поисканите от работодателя обяснения по чл.193, ал.1 КТ да са във връзка с отразените в заповедта дисциплинарни нарушения, за които е наложено наказанието, за да е изпълнено изискването на закона. Съдът е приел, че от жалбоподателката са поискани писмени обяснения за допуснати конкретни дисциплинарни нарушения, като във връзка с дадените обяснения са зададени уточняващи въпроси относно нарушенията за които е наложено дисциплинарното наказание, т.е. че поисканите обяснения съответстват на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Даденото разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК- решение № 494 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2009 г., III г. о.; решение № 8 от 1.04.2011 г. по гр.д. № 1035 / 2009 г. на ВКС, І. г.о. в които е прието, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е изпълнена, когато обясненията са поискани във връзка с дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието. По въпроса за задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за дисциплинарно уволнение също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По този въпрос е дадено разрешение в задължителната практика на ВКС. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 1069 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о., е прието, че задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ, какъвто е и настоящия случай. Заповедта, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарното наказание е мотивирана, в нея са посочени извършените от П. нарушения на трудовата дисциплина обосновали налагане на дисциплинарното наказание “уволнение”. По въпроса за задължението на съда при спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На този правен въпрос е дадено разрешение с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. дело № 626/2009 г. на ВКС, III г. о. В него е прието, че при спор за законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случая такъв контрол е извършен от първоинстанционния съд, който е приел, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършените дисциплинарни нарушения. С оглед предоставената с разпоредбата на чл.272 ГПК процесуалната възможност въззивният съд, когато потвърди първоинстанционното решение да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд, която законова възможност е използвана от въззивния съд в настоящата хипотеза, следва че такъв контрол е извършен и от въззивния съд. Поради това, не би могло да се приеме, че начинът, по който е мотивирано въззивното решение, е в отклонение от задължителната съдебна практика.
Разпоредбата на чл.40 ЗНП установява, че учителите нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане при наличие на конфликт на интересите. При установяване на конфликт на интересите, учителите носят дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда. Понятието “образователна услуга” по см. на §6 г от ДР на ЗНП и “конфликт на интереси” по см.на § 6д от ДР на ЗНП са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Образователна услуга по смисъла на чл.44, ал.2 ЗНП е обучението и възпитанието на деца и ученици извън учебния процес, включително и по учебни предмети, изучавани в училище, без придобиване степен на завършено образование или професионална квалификация. Конфликт на интереси по смисъла на закона е налице, когато учителят дава частни уроци на учениците, които се обучават в училището, в което учителят преподава. Нарушаването на забраната за конфликт на интереси, както и подаването на декларация с невярно съдържание е основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ето защо по поставения в изложението въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите оплаквания имат значение за правилността на решението на въззивния съд и не могат да бъдат основания за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 368 от 24.08.2010 г. по гр. дело № 635/2010 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: