ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 518
София, 27 април 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1465 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Старозагорския окръжен съд от 25.05.2011 г. по гр.д. № 47/2011, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са уважени частично предявените искове за възнаграждение за извънреден труд по чл. 150 КТ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Недоволна от решението в отхвърлителната част е касаторката К. А. К., представлявана от адв. С. Г. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по приложението на закона за въззивния съд при връщане на делото за ново разглеждане и за допустимостта на доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото .
Ответникът по жалбата М. Х. М., извършващ търговия под фирмата [фирма], С. З., представляван от адв. Й. М. от САК прави отвод за недопустимостта й съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като възнаграждението за всеки месец е отделен иск с цена под 5.000 лева, евентуално счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение и въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Искът за възнаграждение, както и искът за обезщетение е един независимо от това че правоотношенията са се осъществявали чрез повече различни действия през продължителен период от време, тъй като се основава на едни и същи факти – сключването на договор и неговото изпълнение или неизпълнение, воденето на чуждата работа или осъществяването на увреждащо деяние. Извършването на отделни самостоятелни действия и осъществяването на различни състояния в рамките на правоотношението, като и разделянето на исковия период на седмици, месеци и др. са без значение за цената на иска. Предявеният иск е за възнаграждение и цената му се определя от претендирания размер. Обстоятелството че през определени периоди от време се е дължало изплащането на определни суми е без значение за цената на иска.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като продавач като през месеците декември 2005 до февруари 2006 г. е работила по един час преди определеното работно време от 7 до 12 и от 15 до 18 часа, а през месеците от януари до 7. август 2006 г. – различен брой часове и по време на обедната почивка, както и след края на работното време, както е прието при анализа на доказателствата от Върховния касационен съд в решението, с което делото е върнато за ново разглеждане. При първото разглеждане на делото е прието, че контролните ленти от касовия апарат с фискална памет са унищожени поради изтичане на срока за съхранението им, а представените при новото разглеждане на делото при условията на чл. 294, ал. 1 ГПК 4 броя тетрадки за извършени плащания и показанията на разпитаните свидетелите са недопустими, тъй като не са новооткрити. Тетрадките са били в държане на ищцата и тя е могла да ги представи своевременно, както и да поиска разпит на съответните свидетели.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят решението по делото, но първият няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК (чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК отм.) указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията по приложението на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, както и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. Вторият правен въпрос не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Макар въззивният съд погрешно да е приел, че съществуват указания делото да бъде разгледано по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК (този въпрос не е обсъждан отделно от Върховния касационен съд), това е без значение, тъй като правилото на чл. 218з, ал. 3 ГПК (отм.) съвпада напълно с уредбата на новото разглеждане на делото в новия ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 25.05.2011 г. по гр.д. № 47/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.