О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 28.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети и осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.д.№ 2344/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 155 от 12.03.2014 г. по в.т.дело № 1432/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 412 от 23.10.2013 г. по т.д. 30/2013 г. на Окръжен съд – [населено място] и при условията на чл.271 и сл.ГПК е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 261, ал.1 ЗЗД за сумата 24 308,33 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба от неточно изпълнение по договор за проектиране от 03.05.2010 г., както и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 6 744,87 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 21.05.2010 г. до 11.01.2013 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложение, жалбоподателят е обосновал допускането на касационно обжалване на въззивното решение с твърдението, че по материалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1./ „Следва ли ищецът по иск с правно основание чл.82 ЗЗД да отговаря за действията на трето лице”; 2./ „Правно значими ли са правните действия, предприети срещу трето на процеса лице за отношенията между ищеца и ответника по иск по чл.82 ЗЗД” липсва съдебна практика и произнасянето по тях от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация. По поставения процесуален въпрос „Липсата на описание на документацията, която е послужила за изготвяне на заключението на вещото лице води ли до непълнота /необоснованост/ на тази експертиза” се поддържа, че липсата на съдебна практика по него би дало възможност за създаването на противоречива съдебна практика.
Ответната страна [фирма] и третото лице и ответник по обратния иск ЗАД [фирма] с отговорите по чл.278, ал.1 ГПК оспорват допустимостта на касационното обжалване, в които са заявили искане за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В исковата си молба и в хода на процеса ищецът е поддържал твърдения, че във връзка с участието си по европейска програма за съфинансиране, реализирана от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция за реконструкция и модернизация на промишленото стопанство на собствения си фуражен завод в [населено място], е било необходимо да бъде изготвена част „Вертикална планировка и благоустрояване на площадка Фуражен завод“. В тази връзка, през 2010 г. е сключил договор за проектиране с ответното дружество, което в рамките на договорения срок предало техническата документация с подписване на протокол за предаване и приемане на инвестиционен проект. Въз основа на изготвена от ответника количествена сметка, ищецът сключил договор за изпълнение на СМР от 25.06.2010 г. с фирма изпълнител [фирма] – [населено място], като на тази база фирмата изпълнител определила стойността на възложените й СМР за обекта в размер на 220 447,64 лв. Същата сума била заложена в проекта за съфинансиране. Поради констатирани от строителя неточности, по искане на ищеца ответникът преработил проекта, което довело до завишаване на стойността на СМР на 274 650,43 лв. съгласно подписния между него и изпълнителя анекс от 26.05.2011 г. или с 54 202,79 лв. повече от първоначално договорените. С оглед на тази промяна на стойността на СМР ищецът направил искане пред ДФ „Земеделие“ да се коригира първоначално заявената с проекта сума, но корекцията не била одобрена от страна на ДФ „Земеделие“, като по този начин ищецът вместо 137 325,22 лв., получил субсидия в размер на 110 223 лв., т.е. с 27 102,22 лв. по-малко, която сума претендира като вреди от неточното изпълнение на договора за проектиране от страна на ответника.
За да постанови обжалвания резултат, решаващият съд приел за установено, че въз основа на изготвената от проектанта и от строителя документация ищецът е кандидатствал пред ДФ“З“ за съфинансиране с проект от 14.07.2010 г. Веднага след откриването и поправянето на грешката, на 27.05.2011 г. ищецът е уведомил Фонда за нея, поискал е разрешаване на корекция, изпратил е документация, включително и допълнително такава с писмо от 12.07.2011 г. С писмо от 14.07.2011 г. Фондът уведомил ищецът, че заявлението му за подпомагане на проект от 14.07.2010 г. е одобрено при спазване на посочените в него условия – общ размер на инвестицията 591 392,17 лв., размер на финансовата помощ 246 975 лв., авансово плащане 49 395 лв., междинно плащане 0 лв., срок за завършване на инвестицията 24 месеца от датата на подписване на договора за отпускане на финансова помощ. Със същото писмо ищецът е уведомен да се яви в 15-дневен срок за подписване на договор за отпускане на финансова помощ, след който срок губи правото си за отпускане на финансова помощ по проекта, но има право на следващо кандидатстване. Срещу акта за одобрение ищецът подал жалба на 4.08.2011 г., в която изрично изложил съображения във връзка с коригираната поради грешката на проектанта документация и за неоснователност на намалението на заявената сума на съответната част от проекта спрямо сумата на одобрените за финансиране разходи, по която жалба според твърденията на ищеца няма отговор, като не се нито твърди, нито установява от негова страна той да е предприел други действия за защита на своите интереси в административно производство. На 28.07.2011 г. между ищеца като ползвател и Фонда е сключен договора за отпускане на финансова помощ, съгласно който фондът предоставя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект от 14.07.2010 г., и която се изплаща при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове. В т.2.1 от договора е посочено, че първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 246 975 лв., както и че (т.2.5) окончателният размер на помощта се определя от Фонда след представяне на всички изискуеми документи за направените инвестиционни разходи. Съгласно т.4.7. от договора Фондът е длъжен да уведоми писмено ползвателя за окончателния размер на финансовата помощ или за отказа да му бъде платена, като същата се превежда по банков път на ползвателя на посочената негова банкова сметка.
Прието е, че от страна на ищеца при негова доказателствена тежест не е установено извършил ли е той инвестицията в предвидения 24 месечен срок, представил ли е на Фонда заявка за плащане, получил ли е финансова помощ от него и в какъв размер. От ищеца освен това не били представени писмени доказателства за установяване на настъпването на договорените обстоятелства за реалното получаване на финансова помощ, като е констатирано, че към датата на исковата молба 11.01.2013 г. срокът по договора с Фонда не е изтекъл и от ищеца не се и твърди към този момент вече да е получил плащане, касаещо процесната част от проекта и дали не е получил такива в окончателен размер над първоначално одобрения, т.е. и включващи процесната сума. Счетено е за недоказано от заключението на вещото лице дали платените от ищеца на изпълнителя суми в размер на 322 875,18 лв. с ДДС са за извършени СМР именно на процесния обект и завършени ли са всички работи на него. Експертизата посочила, че реално одобреното и получено финансиране от ДФ “Земеделие“ по част „Вертикална планировка и благоустрояване на площадка Фуражен завод“ е в размер на 110 223 лв., че получената от ищеца като финансиране (субсидия) сума за извършените СМР е в размер на сумата 110 223 лв. и същата представлява 50% от първоначално заявените разходи за обекта без ДДС, остойностени на база първоначалната количествена сметка на ответника; изплатената на ищеца сума в полза на строителната фирма за същия обект е в размер на 269 062,66 лв. без ДДС; 50% от платената сума е в размер на 134 531,33 лв. и неодобрената и реално неполучена субсидия за обекта е в размер на 24 308,33 лв., но с оглед липсата на дадени от експертите пояснения и на посочена проверена от тях документация, заключението в тази му част не е кредитирано от съда.
Въз основа на така преценените доказателства съдът е приел, че не е доказано ищецът действително да е претърпял вреда в претендирания размер, доколкото не се установява той реално да е направил договорената с Фонда инвестиция, включително действително да е направил разходите за частта „Вертикална планировка и благоустрояване на площадка Фуражен завод“, към която е относима грешката на проектанта, да е поискал и получил плащане от Фонда по-малко с процесната сума, като отделно от това намерил за недоказано наличието на изискуемата се от нормата на чл. 82 ЗЗД пряка причинна връзка между твърдяната от ищеца вреда във вид на претърпяна загуба и неточното изпълнение на ответника. В случая проектантът поправил грешката през м. май на 2011 г., документи в тази насока са изпратени веднага от ищеца на Фонда също през м. май на 2011 г., преди получаването на уведомителното писмо от 14.07.2011 г., и не е установено при доказателствена тежест на ищеца каква е била причината Фонда да не одобри финансова помощ в допълнително заявения размер – дали одобрението на допълнителната сума не е било възможно да бъде направено и дали не е оставено да бъде направено евентуално при окончателно плащане по договора. В тази връзка съдът се позовал на разпоредбата на чл. 23, ал.3 от Наредба № 18/26.06.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Д. на стойност към земеделски и горски продукти“ по Плана за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., според която допустими за финансова помощ са и разходи, извършени след подаване на заявлението за подпомагане. Изложено е освен това, че вредата, чието обезщетение се търси не е била предвидима при пораждане на задължението на проектанта, доколкото в случая нито се твърди, нито се установява ответникът умишлено да е допуснал грешката, а не се твърди и не се установява наличието на факт от обективната реалност, който да обосновава невъзможност Фондът да извърши корекция на първоначално определения размер на субсидията.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите два от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси на материалното право са свързани с констатациите на съда за непредприети от касатора действия в защита на своите интереси в административно производство по жалбата му срещу издадения от ДФ „Земеделие” акт, с който е одобрен първоначално заявеният, вместо коригираният размер на субсидията. Тези въпроси действително са важни за изхода на делото, но те не са единствено обуславящи правната воля на решаващия съдебен състав. От съобразителната част на решението е видно, че въззивният съд е изградил изводите си за неоснователност на предявения иск с отсъствието на всички елементи от фактическия състав на обезщетението по чл.82 ЗЗД – наличие на вреда, виновно поведение на длъжника и пряка и причинна връзка между тях, а не само с дейсвия/бездейсвия на ищеца и на трето на процеса лице.
След като произнасянето на въззивния съд по поставените правни въпроси не е единствено обуславящо изводите на съда по спорното материално право, то тези въпроси не могат да обосноват наличието на основната предпоставка по ал. 1 на чл. 280 ГПК. Дори и да бъде допуснато касационно обжалване по тях, то произнасянето по реда на чл. 290 и сл. ГПК не би повлияло на изхода на делото, след като въпроси във връзка с приетата недоказаност на останалите елементи от фактическия състав на чл.82 ЗЗД не са поставени, а липсата им е самостоятелно основание, на което е отхвърлен искът на касатора.
В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР І 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Поставеният процесуален въпрос има отношение към правилността на въззивното решение, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване, визирани в чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда наличието на сочения от касатора селективен критерий по т.3 от цитираната разпоредба.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски на ответника по касация в размер на 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор от 01.07.2014 г., а на третото лице –помагач – юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155 от 12.03.2014 г. по в.т.дело № 1432/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 /петстотин/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на ЗАД [фирма], [населено място] сумата 500 /петстотин/ лева – юрисконсултско възнаграждение
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: