Определение №518 от 29.11.2019 по ч.пр. дело №3099/3099 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 518

София 29.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 3099 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК
Образувано е въз основа на подадената от Г. В. Н. от [населено място] частна жалба с вх.№ 3260 от 19.02.2019г. против определение от 16.01.2019г. по ч.гр.д. № 364/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ в производството по касационно обжалване на определение № 807 от 7.03.2018г. Счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията :
Със сега обжалваното определение от 16.01.2019г. по ч.гр.д. № 364/2018г. САС е оставил без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ с аргумента, че по посоченото частно дело е налице пълномощно /с което са подадени две заявления с вх.№ 17043 от 4.10.2018г. и № 19219 от 5.11.2018г./, от което е видно, че молителката е упълномощила адвокат М. за свой процесуален представител в касационното производство пред ВКС. Наличието на упълномощен процесуален представител по делото, изключва възможността за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на друг процесуален представител, защото такава се предоставя само на лица, които не разполагат с достатъчно средства, какъвто настоящия случай явно не е.
Настоящият съдебен състав, като констатира, че настоящата частна жалба също е подадена от адвокат М. и че по делото са налице две заявления, подписани от Г. В. Н. /едното с вх.№ 3003 от 15.02.2019г., на лист 44 от материалите по делото, а друго с вх.13861 от 12.07.2019г., на лист 51/, с които тя е уведомила съда, че „считано от 1.09.2017г. са оттеглени пълномощията и представителната власт от всички процесуални представители по настоящето дело”, с разпореждане № 229 от 18.09.2019г., остави частната жалба без движение и определи на жалбоподателката 7-дневен срок, за да заяви дали поддържа настоящата частна жалба.
Постъпила е молба с вх.№ 9952 от 20.11.2019г., с която Г. В. Н. заявява, че поддържа подадената частна жалба с вх.№ 3260 от 19.02.2019г., поради което настоящият съдебен състав приема, че е надлежно сезиран с жалба срещу постановен отказ за предоставяне на правна помощ поради наличие на ангажиран пълномощник.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че изложените мотиви от САС за наличие на ангажиран пълномощник не се потвърждават от наличните по делото документи, съгласно които считано поне от 15.02.2019г., Г. В. Н. няма упълномощен процесуален представител по делото. Този извод настоящият състав прави въз основа на изпратеното уведомление до съда, че жалбоподателката е оттеглила пълномощията и представителната власт от всички свои процесуални представители по настоящето дело. Независимо от това, обжалваният акт следва да бъде потвърден поради следното:
Съгласно чл.94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. В случаите когато адвокатската защита не е задължителна /какъвто е настоящият/, правна помощ може да бъде предоставена само ако страната установи, че няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Във всички случаи липсата на средства се установява от претендиращият правна помощ. Той следва да представи доказателства за всички релевантни обстоятелства относно имущественото си състояние, включително за своите доходи и за тези на семейството си, за семейното си положение; здравословно състояние; трудовата заетост; възраст, на базата на които съдът да извърши преценката си. Когато доказателства за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение не са били представени, какъвто е настоящият случай, за съда не съществува възможност да приеме молбата за правна помощ за основателна.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.01.2019г. по ч.гр.д. № 364/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Scroll to Top