5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр. София, 29.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1052 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. И. А. и Я. Ц. А., представлявани от адв. С. Р., срещу определение № 2879 от 26.09.2018г. по в.гр.д. № 4012/2018г. на САС, ГК, 2 състав, поправено с определение № 551 от 13.02.2019г., с което е потвърдено определение от 14.05.2018г. по гр.д.№ 16744/2012г. на СГС, ГО, І-8 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е оставена без уважение молбата на Ц. И. А. и Я. Ц. А. за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд неправилно е приел, че именно те, а не ищецът, са дали повод за завеждане на делото. Излагат подробни съображения, че ищецът в качеството му на управител на „Тита – Консулт” ООД е получил от тях – като купувачи по сключените с дружеството договори за покупко-продажба, суми, представляващи цена по договорите, но не ги е внесъл в дружеството. Поради това сочат, че са имали основание да смятат, че не са в неизпълнение и поради това не носят съгласно чл.81, ал.1 ЗЗД вина за неизпълнението. Твърдят още, че първоинстанционният съд не е определил правилно възнаграждението на процесуалния представител на „Тита – Консулт” ООД с оглед представената по делото данъчна оценка на имотите. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдят, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, приемайки, че до завеждане на делото няма данни за извършено плащане на уговорената продажна цена. В тази връзка се позовават на решение № 61 от 08.03.2007г. по гр.д .№ 1162/20015г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 765 от 11.05.2011г. по гр.д .№ 557/2011г. на САС, ГК, 8 състав. Сочат, че след като ищецът в качеството му на управител на „Тита – Консулт” ООД е направил писмено изявление, че сумите са заплатени от купувачите преди подписване на процесните нотариални актове, това изявление има характера на разписка и обвързва ищеца, което е доказателство за плащане на цената. Твърдят, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. В тази връзка сочат, че съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК заплатените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както и ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Твърдят, че съдът ги е осъдил да заплатя на ищеца разноски въпреки отхвърлянето на иска, приемайки, че с поведението си са дали повод за завеждане на делото и ако признаят иска, разноските се възлагат на тях – чл.78, ал.2 ГПК. Считат, че по този начин съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка твърдят, че нито са дали повод за завеждане на делото, нито са признали иска, а точното прилагане на закона изисква двете предпоставки да са налице кумулативно. Повторно излагат съображенията си, че с оглед извършените от тях плащания, са нямали основание да смятат, че са длъжници.
Ответникът В. Ц. А. оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторите не са формулирани точно и ясно правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, които да са разрешени в обжалваното определение, а не в решението по същество, за които се твърдят основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните касационни жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е приел, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове поради изпълнение на облигационното задължение от ответниците след завеждане на делото. Поради това е споделил извода му, основан на чл.78, ал.3 вр. ал.2 ГПК, че ответниците са дали повод за завеждане на делото именно с неизпълнението си и в тяхна тежест следва да бъдат възложени направените от ищците разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК. Счел е, че изложените от жалбоподателите доводи касаят делото по същество и не следва да се обсъждат в производството, имащо предмет въззивен контрол на определение по чл.248 ГПК. Приел е още, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на разноските с оглед представените по делото доказателства.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторите само формално са изпълнили изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си не са посочили кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а единствено са посочили, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, позовавайки се на посочени решение на ВКС и решение на САС, и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е решен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Поради това, при липса на формулиран правен въпрос, изпълняващ общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е пълна и ясна и по прилагането й е формирана трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, и поради това доводът за наличие на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователен.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. При този изход на делото на ответника по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2879 от 26.09.2018г. по в.гр.д. № 4012/2018г. на САС, ГК, 2 състав, поправено с определение № 551 от 13.02.2019г.
ОСЪЖДА Ц. И. А. и Я. Ц. А. да заплатят на В. Ц. А. сумата 300 лева /триста лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: