О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 518/03.12.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение в закритото заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4461 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 4174/ 27.09.2019 г. по гр.д. № 653/ 2019 г., с което Окръжен съд – Благоевград е потвърдил разпореждане № 10997/ 21.12.2017 г. за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.11.2017 г. по ч.гр.д.3050/ 2017 г. от Районен съд – Благоевград.
Определението се обжалва от длъжника В. С. Д. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност и отменено.
Ответникът по касация „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД възразява, че жалбата е с недопустим предмет. Позовава се на т. 8 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Намира определението за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с недопустим предмет. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане за издаване на изпълнителен лист по чл. 407 ГПК на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Производството по издаване на изпълнителен лист има самостоятелно битие, макар да е във функционална връзка с исковия и изпълнителния процес. То се развива самостоятелно, извън рамките на исковия процес/ на заповедното производство, като подготвя изпълнителния процес. Поради това изводът за недопустимия предмет на частната жалба не следва от задължителното тълкуване, извършено с т. 8 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС, а от задължителното тълкуване с ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС. Прие се, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивното определение по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист. Случаят е точно такъв и поради това, че изпълнителният лист е издаден в производство по чл. 407 ГПК въз основа на влязла заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не в производство по чл. 418, ал. 2 ГПК въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Касационният състав е длъжен да остави без разглеждане недопустимата частна жалба.
При този изход на делото касаторът следва да заплати възнаграждение за представителството на ответника по касация от юрисконсулт. Настоящият състав го определя в размера от 20.00 лв. като съобрази положения труд за отговора на частната жалба и ниската степен на сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. С. Д. срещу определение № 4174/ 27.09.2019 г. по ч.гр.д. №653/ 2019 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА В. С. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Фронтекс Интернешенъл“ ЕАД ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 20.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството пред Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.