О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 31.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2744/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2138 от 22.12.2015 г. по гр.д.№ 2592/2015 г. на Варненски окръжен съд е признато за установено по отношение на [община], че ищците по делото са собственици по давност и наследство на ПИ № 016022 с площ 3. 444 дка в землището на [населено място], местността „П. с.”.
[община] е обжалвала въззивното решение с оплаквания, че е необосновано и противоречи на материалния закон. Моли обжалването да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решението от 28.05. 2009г. по гр.д.№ 480/ 2009г. на Варненски окръжен съд и с решение № 378 от 23.03.2016г. по гр.д.№ 90/ 2016 г. на Варненски окръжен съд, или на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради значение на делото за промяна в създадената поради неточно тълкуване на закона практика по правния въпрос относно приложението чл.19 от ЗСПЗЗ.
Ответниците / ищци по първоначалното производство/ оспорват касационната жалба, като считат, че не са налице и основния за допускането й до разглеждане. Поддържат, че по въпроса за приложението на чл.19 ЗСПЗЗ и придобиване по давност на такива имоти има формирана задължителна практика на ВКС с решения по чл.290 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на имот № 16022 по картата на възстановената собственост, за който ищците твърдят, че е придобит от тях по давност и наследство, а ответникът се позовава на чл.19 ЗСПЗЗ и на съставения акт за общинска собственост. За да уважи иска и да признае ищците за собственици, съдът е приел, че имотът никога не е бил обобществяван под каквато и да е форма или отнеман фактически, като през целия период от 1925 до 1969 година е бил владял от наследодателя на ищците Н. Ж., което владение е продължено и от наследниците му, поради което е прието, че те са придобили имота по давност. Съдът е преценил, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ, според която общината е собственик на всички земеделски земи, които не са възстановени на бившите им собственици.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че по разрешения от съда правен въпрос относно приложението на чл.19 ЗСПЗЗ не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът многократно е бил поставян пред Върховния касационен съд във връзка със спорове относно реституцията на земеделските земи, и по него е формирана задължителна съдебна практика, според която ако собствениците не са били членове на ТКЗС, земите им не са били обобществени на някакво основание или не са били фактически завзети, те запазват правата си в реални граници и такива имоти нито се възстановяват, нито се включват във фонда на общината по чл.19 ЗСПЗЗ, и могат да бъдат придобити по давност. В този смисъл са представените от ответниците по жалбата р.№ 798/ 16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/ 2008 г., І г.о., р.№ 249/ 4.07.2911 г. по гр.д.№ 621/ 2010 г., І г.о, р.№ 197/10.05.2011 г. по гр.д.№ 430/ 2010 г., І г.о., р.№ 488/ 19.12.2011 г. по гр.д.№ 1403/ 2010 г., р.№ 21 от 4.02.2011 г. по гр.д.№ 1327/ 2009г., ІІ г.о. и др. Установените по делото фактически обстоятелства са идентични с тези, при които са били постановени горните решения, поради което и на конкретния спор е дадено идентично разрешение.
При наличието на задължителна практика на ВКС не може да се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, независимо от представените решения на Варненски окръжен съд по други дела, по които [община] е била призната за собственик на основание чл.19 ЗСПЗЗ.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в изложението не се обосновава защо практиката по приложението на чл.19 ЗСПЗЗ е неправилна и в какво се състои неточното тълкуване на тази разпоредба, нито какво налага промяна и осъвременяване на приложението й, каквито са указанията в т.4 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2138 от 22.12.2015 г. по гр.д.№ 2592/2015 г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда [община] да заплати на В. И. Н., съд.адрес [населено място], [улица],№ 7, ет.1 разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: