1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 31 октомври 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №1939/2016 г.
Производството е образувано по частна жалба на Е. И. И. – Д. и Б. И. И., двамата от [населено място], подадена чрез пълномощника им адвокат С. В., срещу определение №54/16.02.2016 г. по гр. дело №538/2016 г. на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №168/19.06.2014 г. по гр. дело №715/2014 г. на Върховния касационен съд, І г.о. Жалбоподателите твърдят неправилност на определението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат съображения, че молбата им за отмяна на влязлото в сила решение не е просрочена. Те са се снабдили с новото писмено доказателство /писмо от областния управител на област София №94ЕЕ/41/12.11.2014 г. за това, че кметът на Столична [община] е бил в командировка за периода 06.07.2000 г. – 13.07.2000 г./ на 12.11.2014 г. От тази дата според жалбоподателите тече срокът за подаване на молбата за отмяна, тъй като тогава са узнали за новото обстоятелство.
Ответникът В. Д. Д., със съдебен адрес в [населено място], не е заявил становище.
Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С определение №265 от 09.06.2016 г. по ч. гр. дело № 1939/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, производството по делото е спряно, защото по въпроса какви са правомощията на ВКС в производството по чл.307 ГПК, когато молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл.305 ГПК има образувано т.дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение. С ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №:7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че сроковете, определени в чл.305 ГПК за подаването на молба за отмяна в различните хипотези на чл.303 и по чл.304 ГПК, са процесуални срокове, в които процесуалното действие трябва да се извърши от заинтересованото лице. За да съществува в полза на лицето правото да иска отмяна, трябва да не са настъпили условията, при които то се погасява. Затова депозирането на молбата в срока по чл.305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Пропускането на срока прави молбата процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество. Преклудиращият ефект на изтичането на срока за упражняване на процесуалното право за подаване на молба за отмяна произтича от характеристиката на сроковете като решителни преклузивни срокове, които съгласно чл.63, ал.3 ГПК не могат да бъдат продължавани. Преценката за спазването на срока по чл.305 ГПК не е част от предмета на доказване на основанията за отмяна по чл.303, ал.1 и по чл.304 ГПК, аргумент в подкрепа на становището, че тя е относима към допустимостта, а не към основателността на молбата за отмяна.
Ето защо производството по делото трябва да бъде възобновено.
С определение №54/16.02.2016 г. по гр. дело №538/2016 г. на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение, е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №168/19.06.2014 г. по гр. дело №715/2014 г. на Върховния касационен съд, І г.о. Още в рамките на инстанционното производство молителите са твърдяли обстоятелството, че са били налице предпоставките за заместването на кмета на Столична община. Ето защо молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от узнаване на новото обстоятелство – отсъствие на кмета на Столична община за определен период от време поради командировка. Представеното писмено доказателство е писмо на областен управител, т.е. страната е разполагала с възможността да се снабди с него както в рамките на инстанционното производство, така и в рамките на преклузивния тримесечен срок от влизане в сила на решението на ВКС. Видно от данните по молбата, както и от твърденията на самите молители, молбата за снабдяване с това ново доказателство е подадена на 07.11.2014 г., т.е след изтичането на преклузивния срок. По тази причина е направен извод, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. Молбата от 16.12.2014 г. за отмяна на решението е подадена след установения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен преклузивен срок от узнаване на новото обстоятелство, което е станало още в рамките на инстанционното производство. Решение №168/19.06.2014 г. по гр. дело №715/2014 г. на Върховния касационен съд, І г.о. е влязло в сила като необжаваемо на 19.06.2014 г. Според посоченото по-горе ТР на ОСГТК на ВКС молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл.305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл.307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане.
Предвид горното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр. дело №1939/2016 год.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №54/16.02.2016 г. по гр. дело №538/2016 г. на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.