3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
[населено място], 5.04..2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 1516 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Т.-В. срещу въззивно решение № ІІ-69 от 3.06.2011 г. по гр.д. № 597/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1385 от 27.10.2010 г. по гр.д. № 6004/2009 г. на Бургаския районен съд в обжалваната му част, с която жалбоподателката е осъдена да предаде на [фирма], [населено място] оригиналите на следните документи: пърномощно, издадено от дружеството в полза на жалбоподателката и довори сключени от дружеството с [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].
Писмен отговор на касационната жалба не е подаден.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалва се поддържа, че по приложението на чл.47, ал.2 и на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, както и по въпросите за допустимостта да се включат към доказателствения материал по делото писмени документи /пълномощни/ след изтичане на преклузивния срок и относно правомощието на съда да упражнява контрол върху редовността на връчването на призовки и съобщения на страните при спазване принципа на равенство е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на иска за връщане на оригиналните документи, които жалбоподателката е получила във връзка с изпълнение на възложената й работа въззивният съд е приел, че това задължение кореспондира с общото правило на чл.284, ал.2 ЗЗД, съгласно което при прекратяване на договора за поръчка, довереникът е длъжен да върне на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В случая по делото е безспорно, че жалбоподателката е адвокат, както и че между страните е бил сключен договор за предоставяне на правни услуги, прекратен едностранно от дружеството, като са оттеглени всички пълномощия на жалбоподателката. Съдът е приел, че след оттегляне на пълномощията от страна на дружеството, жалбоподателката е длъжна да върне намиращите се в нея документи на същото, за което неколкократно са й били изпращани покани. Тъй като въпреки поканите документите не са били предадени на дружеството и същите се намират в жалбоподателката във връзка с възложената й работа като адвокат, то те подлежат на връщане съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗА.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси.
Искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.47, ал.2 ЗА на посоченото от жалбоподателката основание не следва да бъде уважено поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позоваването и на разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗА е само за пояснение на характера на задължението на страните по сключения между тях договор за поръчка по чл.280 ЗЗД. Нормата на чл.284, ал.2 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване. По нея има трайна, непротиворечива практика на ВКС, с която се е съобразил и въззивният съд, като е приел, че довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
По останалите въпроси: за допустимостта да се включат към доказателствения материал по делото писмени документи /пълномощни/ след изтичане на преклузивния срок; за правомощието на съда да упражнява контрол върху редовността на връчването на призовки и съобщения на страните при спазване принципа на равенство и относно приложението на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В. на действията на процесуалните представители на дружеството след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство не се е отразило върху формираните от съда правни изводи по основателността на иска. В този смисъл въпросът допустимо ли е представяне на пълномощни след изтичане на преклузивните срокове в първоинстанционното производство не е обуславящ за изхода на спора по конкретното дело. Правомощието на съда да упражнява контрол върху редовността на връчването на призовки и съобщения на страните е свързано с движението на делото, но не е обуславящо за формиране решаващите изводи на съда по правния спор. Въпросът за приложението на чл.38, ал.2 ЗА свързан с основателността на претенцията на оспорващия иска за присъждане на разноски по делото и неуважаването й не е обусловил правните изводи на съда по спора с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД. В обобщение поставените въпроси не са обуславящи за изхода на правния спор по настоящото делото, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-69 от 3.06.2011 г. по гр.д. № 597/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :